Нова техническа спецификация на Агенция "Пътна инфраструктура", влязла в сила през 2025 година, премахва ключова забрана и позволява използването на варовик и доломит в най-горния износващ пласт на асфалтовите настилки. Промяната предизвиква сериозни опасения за безопасността на движението, тъй като седиментните скали са с по-ниска износоустойчивост от препоръчваните магмени скали, пише „Сега“.
Световната практика изисква в най-горния износващ пласт да се използват магмени скали като гранит, сиенит, диорит и габро поради тяхната висока якост и износоустойчивост. Варовикът и доломитът са лесно износващи се материали, които не трябва да се използват самостоятелно за износващ пласт при интензивно движение.
Промяната идва точно когато се очертава голямо строителство на пътища в Северна България, където варовикът е в изобилие. Евтиният материал и близкото разположение на кариерите до трасетата правят използването му привлекателно за изпълнителите, въпреки рисковете за безопасността.
Особено фрапиращ е случаят с възлагането на ремонта на 25 километра от път I-5Русе – Велико Търново за стойност от 35,8 милиона лева, който трябва да бъде завършен в края на тази година. При много интензивен трафик с тежкотоварни автомобили и работи без отбиване на движението, най-вероятният сценарий е износващият пласт с варовик да се полира още преди пускането в нормална експлоатация.
Износването и "заглаждането" на пътя с износващ пласт със седиментна скала става факт веднага след първата година на експлоатация. При влажно време полепналият по настилката прах заедно с остатъците от износения каучук образува филм, който рязко намалява сцеплението между гумата и настилката.
"Опитните водачи инстинктивно усещат този момент и намаляват скоростта, но често в такива зони се навлиза внезапно", обяснява анализът. При обследване на случая вината обикновено се прехвърля върху водача, който кара с "несъобразена" скорост, но причината е в качеството на настилката.
Статистиката на МВР показва, че цялата вина за пътнотранспортните произшествия се прехвърля върху шофьорите. За последните три години почти всички тежки произшествия са класифицирани като "по вина на водача" – през 2022 г. от 6609 тежки произшествия само 6 са "по вина на пътя", през 2023 г. отново 6 от 6993.
Три са факторите за движение – човек, път и автомобил. Прехвърлянето на вината само върху един от тях е нереално, особено при положение че голяма част от пътищата в България са в лошо състояние.
Експертите настояват в България да се въведат изисквания към вида пътно покритие в зависимост от интензивността на движение, надморската височина, броя дни при зимни условия и други фактори. Необходимо е и въвеждането на понятието "защитен слой" – слой с дебелина до 4 сантиметра, който предпазва пътното покритие и подлежи на периодично възстановяване.
В техническата спецификация незабавно трябва да се възстанови забраната за самостоятелно използване на седиментни скали в износващия пласт при тежко и много тежко движение. Важно е също да се въведат единни изисквания към транспортното състояние на републиканските пътища с технически обосновани критерии за пределно допустими повреди, ниво на равност и минимален коефициент на сцепление.
fakti.bg
