За да осъзнаем дали е конституционен или не един въпрос, започваме от член 1 ал. 2 на Конституцията: "Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.". Това е не само буквата, но и духа на Конституцията – НАРОДЪТ Е ВЪРХОВЕН СУВЕРЕН. Няма власт извън народа.
В тоя ред на мисли считам за приети в противоречие с духа на Конституцията текстовете, че международните договори имат предимство пред вътрешното законодателство. Няма как да имат! Още повече недопустимо е, след като Конституцията дава върховната власт в ръцете на народа, в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление да се слага ограничение на тази върховна власт. На практика този закон противоречи на Конституцията, макар и да съм напълно убедена, че корифеите на правото в лицето например на някои от последните назначения в Конституционния съд не биха се съгласили с мен.
Чрез умели измами и правна еквилибристика стигнахме дотам народът да няма думата за абсолютно нищо в българската държава. И ще припомня доц. Кристиян Таков: "Трябва да пазим правото, дори и от закона!". Ще перифразирам:
ЩЕ ТРЯБВА ДА ПАЗИМ ДУХА НА КОНСТИТУЦИЯТА ДОРИ ОТ САМАТА КОНСТИТУЦИЯ!
Елена Гунчева-Гривова