Внимание! Текстът е изпълнен с искреност и самоирония, съдържа жаргон, има неочаквани акценти, пълен е с ударения и има значителни претенции към здравия разум. Няма възрастови ограничения, иронията и сарказмът са строго задължителни.
С какво се гордее среднстатистическия деградиращ човек?
С размера на половия си орган
С чертите на лицето си
С националността си
С религиозната си принадлежност
Със силните си властници
С количеството на секспартньорите си
С авторитетните си роднини и познати
С етикетите на марковите си дрехи
В края на краищата, какво виждаме, ако не присвием очи?
Плюскане до преяждане. Пий, за да се надпиеш. Дрехи… за събличане. Изкуство, с което се злоупотребява. Творчество за подигравки. Марките са се превърнали в икони.
Успехът не е в интелигентността, работата, уважението, или дори в парите. В днешно време е готино да се отпуснеш, да забравиш проблемите, да решаваш категорично, да критикуваш и да се хвалиш, да пилееш пари и да ги харчиш за безцелно изживени дни – здраве, време, съвест.
Говорим си с междуметия, общуваме с емотикони и изразяваме чувствата си с лайкове.
По ТВ екраните – неталантливи идоли. „Звезди“, блестящи от разпуснатост. Ефикасни крадци, които се чудат, как да оправдаят и защитят яхти, фабрики и всякаква друга, честно "приватизирана" обществена собственост още от началото на 90-те години, че и до днес .
Стабилен растеж… след пенсионна възраст, лихви по кредити, глупава реклама и подли провокации.
Дойде времето, когато за четири цифри от кода можеш да дадеш всичко, което имаш, и веднага да си купиш дългово робство за в бъдеще…
Животът е интересен само за доверчивите, безумно смелите и глупавите. За умните – понякога е тъжен…
Разбира се, здравословният песимизъм подсказва, че нещата не са толкова лоши, колкото биха могли да бъдат. И някак си все пак със сигурност ще се справим с всичко това. Е – нищо, преживели сме и по-лоши неща… Това, което не те убива, а те прави по-силен… и така нататък…
Има и друг свят, той не е по-добър, на места е вече позапуснат, и този свят наистина генерира проблеми на всички ни. Там е имало един възрастен каубой, страдащ кротко от нарцисизъм, но не, янките си го избраха за най-умния президент. Сега той е кошмар за целия свят. Той е Папата на католиците, Президентът на гренландските ескимоси, Губернаторът на канадските американци и Властелинът на моретата. Започнал е с Персийския залив, и няма данни, че ще се спре.
Не, че предишният дядо е бил по-добър. Не беше чак такъв бесен републикански слон в магазина на света, но все пак бе едно кротко демократично магаре.
И няма отговор!
Защото и най-умните и правилните думи вече не са отговор!
Като обикновени хора (между другото, без никакви претенции за по-добри размери на органи, лицеприятност, националност и принадлежност…) отговорно заявяваме, че е необходимо да ни се отговори. Защото безотговорността поражда всепозволеност и престъпен рецидив.
Отговорът трябва да бъде ясен и разбираем, включително и за неразвити умове. Нека го направим без излишни думи (всички те са излишни в такава ситуация), за да не ни се струва твърде малко и за да не искаме повече.
Безотговорността трябва да спре!
Светослав Атаджанов