Явно беше нужен един пребит полицейски началник, за да се окаже, че националната полиция е научила за дрифтовете. Изненадващо го разбраха. Изненада! Шок! БоНба!
Опитах да намеря откога текат сигналите, апелите, жалбите, риданията, подписките, блокадите и всички форми на обществено-молебствени действия срещу автомобилните гонки и дрифтовете в градовете и навсякъде, където им хрумне на говедата с мощни превозни средства.
Цели квартали из малки и големи градове в България страдат еженощно от такъв терор от десетилетия. Пред ТВ камери майки с бебета плачат със сълзи, старци обясняват, че ще напуснат този свят под рева на двигатели. Ми на – случили на кофти квартали в кофти държава. Ми да вървят в гората!
И сега се чудя: ако забележка на русенските дрифтаджии беше направил чичо Гошо от апартамент на първи етаж в блока пред който се случва терорът и го бяха смлели от бой, как щеше да реагира вътрешният министър? Колко щяха да са пресконференциите по темата?
Нямам грам колебание, че сега побойниците ще бъдат заловени (неуловим е само прокурорският син Васил Михайлов) и че ще ги разкарват като панаирджийски мечки пред камерите и микрофоните. Адвокатите им ще кажат, че те съжаляват.
Полицията ще имитира "много твърди" мерки. Междувременно, ако измисленият от мен чичо Гошо направи някому забележка за друг вид издевателство, него пак ще го пребият.
Жестоката истина е, че загиваме всеки ден, защото държавата на пресконференциите, декларациите и акциите по някакъв повод не желае да сложи спирачка на безумията. Явно не го и може.
И сега се чудя: на какво държавно ниво някой трябва да отнесе… да кажем "средна телесна повреда", за да се случи нещо смислено за хората, заради които никой не прави пресконференции, като ги смелят от бой без вина или ги убиват както седят в ресторант или ходят по тротоара.
Лияна Панденлиева