Най-често имитиращите продукти се предлагат в ресторанти, баничарници и хотели
За шест месеца производството на истинско краве сирене е намаляло с 343 т
Имитационните продукти са вредни за децата
Изяли сме почти 6000 тона (точната цифра е 5999 т) имитиращо сирене през първите шест месеца на годината, показват данни на Министерството на земеделието и храните. Най-големи количества са произведени през март – 1095 тона, и през юни – 1049 тона, съобщи ведомството.
“Всеки шести продукт в магазините може да съдържа добавени чужди мазнини”, предупредиха от от асоциация “Активни потребители”. Диетолози коментираха пред “Труд news”, че системната консумация на имитиращи продукти с палмово масло и хидрогенирани мазнини може да повиши риска от сърдечносъдови заболявания и затлъстяване.
Според българския държавен стандарт (БДС), сиренето е млечен продукт, произведен изцяло от мляко и закваска, със съдържание на мазнини и протеини, характерно за съответния вид – краве, овче, козе или биволско. Всички други продукти с растителни мазнини трябва да бъдат обозначени ясно като “имитиращ продукт” или “продукт с растителни мазнини”.
Данните на земеделското министерство сочат, че производството на имитиращи продукти се увеличава. За цялата 2024 година потребителите са консумирали 12 329 тона сирене с растителни мазнини, а през 2023 година количеството е било 12 219 тона. В същото време производството на истинско краве сирене намалява с 343 тона спрямо януари-юни 2024 година.
Най-често имитиращите продукти се предлагат в ресторанти, баничарници и хотели, които работят на система “ол инклузив”. Заради поскъпването на палмовите мазнини, някои преработватели заместват тях с повече вода в сиренето, като добавят гума или влагозадържащи вещества.
“Това сирене не се води имитиращ продукт, а просто водното съдържание трябва да бъде изписано на етикета”, обясняват от бранша. В същото време производството на истинско краве сирене намалява с 320 тона спрямо януари-юни 2024 година.
Диетолози предупреждават, че редовната консумация на продукти с растителни мазнини, особено с палмово масло, може да доведе до увеличаване нивото на холестерола в кръвта. Това провокира състояния като атеросклероза, тромбоза на съдовете и други сърдечносъдови заболявания.
“Особено вредни са такива продукти за малки деца, чиято храносмилателна система трудно би преработила тези видове мазнини”, предупреждават педиатри.
Министерството на земеделието и храните се опитва да прокара законопроект, който да задължи супермаркетите поне 80% от млечните продукти на рафтовете им да са “Произведено в България”. Остава отворен въпросът как държавата ще гарантира качеството на българските продукти.
Законопроект отлежава в деловодството на Народното събрание
Предложена е санкция 10 000 лева за влагане на трансмазнини в храните
Въпреки че ресторантите са длъжни да обявят дали сиренето в ястията е истинско, потребителят пак може да бъде заблуден.
Регламент на ЕС в сила от 2021 г. ограничава съдържанието на транс-мастни киселини до максимум 2 грама на 100 грама мазнини. В стремеж за хармонизация с европейското законодателство, на 13 март тази година депутати от „Възраждане“ внесоха промени в Закона за храните, с които се предлага забрана на изкуствените транс-мастни киселини в храните и въвеждане на строги санкции за нарушителите.
Съгласно законопроекта, храни за крайни потребители и за доставка за търговия на дребно не могат да съдържат транс-мастни киселини, различни от естествените в мазнините от животински произход. При първо нарушение глобата за фирми е между 50 000 и 70 000 лева, а при повторно – между 70 000 и 100 000 лева. Физическите лица производители или търговци ще бъдат санкционирани с 25 000–35 000 лева при първо нарушение и до 70 000 при повторно.
Депутатите посочват, че транс-мастните киселини се срещат често в евтини храни като вафли, кроасани, чипсове, маргарин и шоколадови имитации на млечни продукти, като при тях млечната киселина се замества с частично хидрогенирано палмово масло. Целта на предложението е да се защити здравето на потребителите и да се приведе българското законодателство в съответствие с европейските стандарти.
Засега обаче законопроектът не е задвижен за разглеждане в Народното събрание.
През миналата година се въведоха допълнителни регулации при имитиращите млечни продукти с цел подобряване на информираността и защитата на потребителите. Направиха се промени в Наредбата за предоставяне на информация на потребителите за храните, които да направят задължително обявяването на точния състав на ястията в заведенията за обществено хранене. Преди това само в хранителните магазини бе задължително имитиращите млечни продукти да бъдат изрично обозначени и етикетирани. Ресторантите обаче не бяха задължени да напишат в менюто, ако предлагат шопска салата с имитиращ млечен продукт вместо сирене, и само ако клиентите попитат са длъжни да ги информират дали продуктът е имитиращ или не. С промените предоставянето на тази информация стана задължителна и за заведенията за хранене. Но при желание за измама, потребителят лесно може да бъде заблуден.
Богомил Николов, Асоциация “Активни потребители”, пред „Труд news”: Мамени сме и е ясно с колко
Ние тъпчем на едно място от 15 години. Откакто излезе този проблем ние не правим нищо по темата, като общество и държава, освен да си крием главата в пясъка. Първоначално се приеха правила за супермаркетите.
Ние правихме тестове с банички, пържени картофи, там отиде палмовата мазнина, в други продукти. Ето, статистиката показва 6 хиляди тона за половин година и ще станат 12 хиляди тона за година. Ние ги изяждаме без да знаем – това ако не е коварство! Едно е да изядеш нещо, което не е качествено, защото така си решил, друго е да бъдеш мамен. Ние сме мамени и е ясно с колко. И в годините назад излизаха подобни данни и нищо не се промени.
Това трябва веднъж за винаги да се реши.
Относно съветите как да разпознаем фалшивото сирене – не може да научим детето в детската градина или някой второкласник как да го разпознава.
Не е това начинът.
Доц. Лалка Рангелова, диетолог, пред „Труд news”: Една здравословна диета може да се превърне в опасна
Когато диетолозите препоръчваме консумация на сирене, имаме предвид истинско, а не имитиращ продукт. Затова, когато ни подвеждат като потребители и ни продават фалшиво, една здравословна диета може да се превърне в опасна. Ако консумираме големи количества транс-мазни киселини, това води до сърдечно-съдов риск и те трябва да се приемат колкото е възможно по-малко. Доказано е, че увеличават нивата на липопротеините с ниска плътност, т. нар. “лош” холестерол, и същевременно намаляват добрия холестерол.
Сиренето е важно да е достатъчно узряло. То е продукт, богат на белтъци и когато консумираме храни, които предимно съдържат белтъци, е необходимо те да бъдат в балансирано състояние. Тоест да не се натрупват в един прием сирене, яйца, мляко и месо, защото те съдържат основно белтъци. А за здравословната диета е важно разнообразието.
Не ми е известен диетолог, който би отхвърлил сиренето в едно балансирано хранене. Причината за по-ниския прием на продукта в сравнение с миналата година откривам, може би в самата цена.
Ментета в съседните държави нямало
Нашенци масово пазаруват от Турция и Северна Македония
Светлана Василева,
Труд news, Благоевград
През последните години все повече нашенци от Пиринско предпочитат да пазаруват млечни продукти от Турция и Северна Македония. Причината е, че у нас масово се продават сирена и кашкавали ментета, пълни с палмово масло.” На етикета може да пише “краве сирене”, но вътре има палмово масло, нишесте или дори сухо мляко с подобрители, няма вкус, като найлон е, казват купувачите.
Благоевградчани предпочитат да отскачат за един ден до Делчево, Северна Македония. Там се пазарува сирене, извара, кашкавал. Цените са като у нас, но качеството е различно, македонското сирене е истинско, хвалят се благоевградчани.
Вече има и търговци, които предлагат доставка без да се пътува до съседните държави. Поръчваш и за два дни се доставя сиренето, кашкавал, масло или извара. От Македония нашенци масово поръчват и доставка на ориз, който е в пъти по-добър от продавания у нас. Преди благоевградчани предпочитаха да пазаруват сирене от пазара, където продавачи от Якорудско предлагаха стоката си като домашна. Но и те развалиха качеството.
Доверието на купувачите бе загубено и от местните мандри, които също почнаха масово да слагат палма или изкуствено мляко в продукцията си.
Местните баби пък масово си произвеждат домашно сирене, не само по финансови причини, но и защото е по-вкусно.
Местни се оплакват от проблеми със солта
В Бургас залагат на фирмените магазини
Мария Кехайова,
Труд news, Бургас
Бургазлии предпочитат да купуват сирене от фирмените магазини на мандрите или от големите вериги, където има много клиенти и е сигурно, че стоките се зареждат регулярно. Болшинството от купувачите, вземат не вакуумирано сирене, а това, което е изложено на щандовете, и се продава в желан от клиента грамаж.
От БАБХ в Бургас, отказват да дават информация, без разрешение от ресорното министерство, дали скоро са засичали сирене менте в региона. Затова само може да се предполага, че в града се правят редовни проверки на хранителните магазини.
“Наскоро си купих сирене от магазин на мандра. Правил съм го и преди, и не съм имал проблеми. Но сиренето този път беше толкова солено, че се наложи цяла седмица да пия лекарства за стомах”, оплака се бургазлия.
Много хора си купуват не българско сирене, а от известни чужди производители, и казват, че са доволни и цената, макар и по-висока си струва, защото е вкусно и няма изненади.
Вместо истински продукт, залагат на евтини имитации
Пекари продават банички със сирене менте
Даниела Фархи,
Труд news, Варна
Във Варненско тази година не са засичани производители на сирене, които да предлагат некачествена стока или имитиращи продукти, съобщи д-р Златина Димова, шеф на Областната дирекция по безопасност на храните. По думите є обаче в търговската мрежа не липсват нарушители. Най-често това са баничарници, които рекламират различни тестени изделия със сирене, а се оказва, че вътре се влагат имитиращи продукти.
Мнозина варненци купуват сирене не от търговските вериги, а от специализирани фирмени магазини или от фермери чрез профилирани фейсбук групи. Килото овче сирене, купено от малък производител от региона, излиза между 20 и 22 лв., а кравето се продава за 17-18 лв. Разликата в цените спрямо стандартните магазини не е голяма, а качеството става ясно още след първата поръчка и в повечето случаи си заслужава, смятат редовни купувачи.
Съвети
За какво да внимаваме на щанда
Етикетът – истинското сирене трябва да съдържа само мляко, закваска, мая и сол. Ако има упоменати “растителни мазнини”, “палмово масло”, “нишесте” или “емулгатори”, продуктът е имитация.
Цената – традиционното сирене има по-висока себестойност. Ако видите оферта за бяло саламурено сирене на цена значително под 12-13 лева за килограм, почти сигурно става дума за имитиращ продукт.
Вид и консистенция – истинското сирене е плътно, може да се троши, но не се рони като тебешир и не е гумено. При нарязване трябва да има лека влажност от саламурата, но не и мазен филм по ножа.
Вкусът – натуралното сирене има леко кисел вкус заради закваската. Ако вкусът е прекалено неутрален, мазен или изкуствено солен, това е сигнал за имитация.
Топенето – при печене или нагряване сиренето трябва да се топи и да покафенява. Имитиращите продукти често се разтичат на мазни петна или изобщо не се топят.
trud.bg
