✍Новата "Ялта" се случва пред очите ни, а Европа изпуска кораба…
📶В световната политика се развива "преоценка на всички ценности" по Ницше. Само Европа и брюкселската сган е изненадана, че курсът се промени и от оня ден, за вчера започна нова реалност. Папагалите, "лидери" на ЕС, се тюхкат за посоката на новата администрация във Вашингтон, неразбирайки, че други са вече времената и предстои прекрояване на света и нови реалности. Старото вече е на пух и прах и никой няма да ги дондурка заради договорки от преди 50 години. Кому е нужна точно в момента Европа? Какво може да предложи на масата? Защо някой друг да продължи да плаща сметката на Франция или Германия, за да си играя на "лидери"?
❗️Няколко важни момента се изпускат от пъзела. Първо – че за Вашингтон е жизнено важно да отдели Руската федерация от Китай. Защото стремежът на Тръмп и администрацията му, всъщност, е да спечелят двубоя с Китай. Европа е третостепенна тема и за сведени на "европейските лидери" няма проблем да бъде пожертвана. Дълги години ЕС играе двойна игра с Китай, стана зависим от китайското карго, срещу тлъсти рушвети ЕС беше деиндустриализиран от собствените си лидери в полза на Пекин и китайската икономика. В резултат Европа е един консуматор, който зависи от китайския внос. След като германо-френският конгломерат продаде икономиката на Европа на Поднебесната империя, сега нам (на Европа) е отредена ролята на донор, плащач и просто пазар. Не ни харесва, но това е резултатът от "великата европейска политика". Затова и в следващите години все по-малко ще се съобразяват с ЕС. Най-много да ни извикат да платим сметката. А може и въобще да не ни викат.
❌Късно брюкселската сган се сети за лозунга "Европа преди всичко". Сега вече е късно. Ако бяха прочетени навреме едни книги и статии, писани от Кисинджър и Бжежински преди около 20 години, ситуацията можеше да бъде избегната, но… Сега въпросът е накъде ще се ориентира България. Общо взето изборът е по-скоро с ЕС или по-плътно с Тръмп. Ето това е геополитическият избор в момента. Защото като се разлетят шамарите, ще ги ядем на общо основание и от двете страни. Никой не оспорва, че България е интегрална част от съюза, но въпросът е в пътя, по който да се поеме – и национално, и европейски. Единият е тип "Макрон" – на конфронтация с администрацията на Тръмп, другият е общоевропейски завой заедно с новия курс на Вашингтон. Опростено казано – с Вашингтон в играта срещу Китай или с Макрон в играта с Китай. И тук въобще не става дума за никаква Украйна, нея отдавна я отписаха даже европейските лъжци и лицемери в Брюксел, които лъгаха украинците, че ще ги спасяват, но с американското оръжие.
❓Въпросът към днешните парламентарни партии и правителството ни в момента е на чия страна смятаме да застанем? На Макрон или на Тръмп? И какво бихме могли да получим в зависимост от лагера? Неизбежен е и сблъсъкът в един бъдещ момент между руските интереси в Източна Европа и виждането на Вашингтон. И темата ще е съдбата на Турция по-конкретно. Може ли ЕС да се договаря с Москва, включително без нас – може… Може ли Вашингтон да се договорят с Москва и без нас – може. Значи въпросът е да се добутаме поне до масата, за да не останем в отбора на тия, които ще бъдат уведомени да платят сметката. И пак го казвам в контекста и на турската карта. И тук преценката е кой би могъл да се застъпи за нашия, български интерес в голямата размяна, която представлява новата "Ялта".
Карлос Контрера