❗Скъпи на триците, евтини на брашното – това е нашата "политика" по темата с пожарната безопасност, превенцията на пожарите и гасенето на пожари. Кавичките не са за цвят, а защото България няма цялостна политика да се ограничават подобни бедствия. Когато има пожари – в гори, пресечени местности, полета държавата действа на пожар. След това не се вадят изводи, продължаваме по старому до следващото бедствие и така си я караме…
💡"Цели сме изгорели от парене и пак не се научихме да духаме" е казал Васил Левски и тези негови думи описват много точно тоталната управленска импотентност да се справим като държава с ежегодните големи пожари, които изпепеляват хиляди декари, къщи, инвентар, че и вземат жертви…
📊Няколко години подред властта в различните й комбинации с участието на почти всички парламентарни партии не може да се разбере да купи самолети за гасене на пожари и друга техника, която очевидно става крайно необходима. Един не щял самолети, друг не щял хеликоптери, ама за къде да ги купели – за отбраната или за МВР (където е пожарната), въобще хаос, браунови движение, лакърдии, взаимни обвинения и резултат никакъв.
➡Същото се отнася и за високо проходимата техника за гасене на пожари в пресечени местности, планински райони. Още разчитаме на 30-40 годишни съветски аналози, които прегряват, чупят се и дори не могат да стигнат до района, камо ли да започнат гасене… Пожарът покрай Костинброд го доказа за пореден път – на единият камион му заминал съединителят, друг прегрял, въобще цирк, трагедия и страшна мъка.
📌Няколко пожара през юли и август доказаха, че държавата без добре организирано доброволческо движение, подготвено да се включи на момента в гасенето няма сама да се справи. Истината е, че без жива сила на терен един горски пожар много трудно може да бъде овладян. Затова е нужно активно развиване и подпомагане на доброволните формирования, които при нужда да се включват – организирани и добре екипирани. И не става дума само за пожарите, а въобще за всякакви извънредни ситуации. Затова си струва като обществено да поискаме законодателни промени и осигуряване на финансиране, за да бъдат създадени, разширени, оборудвани доброволните формирования. Дали ще са под шапката на кметовете на общини, дали към съответните дирекции на МВР е въпрос на дебат. Но истината е, че такава форма на организация ни е нужна. За да се разгърне на национално ниво, обаче, е нужна правна регламентация, финансиране и включване на огромен брой хора, които да са убедени, че така могат да помагат и това е за добро! Най-важното е този път на първо място да се чуят предложенията на самите доброволци, формални и неформални доброволни организации, а не на чиновниците.
Карлос Контрера
