Не зная за вас, но ми е обидно, много обидно. Повтаря се на всеки национален празник. Уви, вече отравя и най-красивият – 24 май. Мисля си, че е цяло щастие, че не отидох да оцелявам и да се продавам в София, а си останах в моя царствен град Пловдив.
Ето, вчера, например. Бях на шествието, десетки хиляди хора, деца, щастливи лица, градската управа направила празника откъм организация човешки, хем с ред, хем интимен, хем пак по някакъв начин само пловдивски и възрожденски.
И това до мига, докато се активира цялата машина на посредствеността. Някакъв невидим център започва да натиска клавишите и по централните екрани и медии изкачат обичайните българомразци. Как пък в едно от тия лица не видях високо чело, красиви очи, красива лицева симетрия, духовно излъчване. Измъчени хора. От празни амбиции, главно в литературата, скрили се зад академични титли и провалили завинаги тилата професор, лукави литературни кариеристи, действащи в глутница, и скрили се зад организации и административни постове, изобщо някакви спящи клетки на злото, които се активират при всеки голям празник, за да го осерат с пустословия и кирякстефчовщина.
Недялко Славов
