Вече наистина вярвам, че в началото е било Словото.
Словото, което създава всичко и от което започва всичко. Словото, което твори реалност.
Словото, което създава и пръска живота ни.
Словото, което ни мами и води.
Истински Бог е Словото. И в Божественото си проявление то е говорело с устата на Омир, на Шекспир, на Пушкин, на Достоевски. Словото е създавало света и го е обяснявало.
Словото е създавало любовта и я е прогонвало.
Словото е нашият ум и нашият Космос.
Звучи хубаво, нали?
Но Словото и лъже – колко много лъже Словото.
Колко войни е разпалило то, колко страсти е родило, колко тайни е покрило в мрака.
Словото обяснява света и го ражда, но и го деформира, замъглява, изкривява.
Словото най-често обслужва тези, които имат властта да го разпространяват, да го налагат, да пишат с него история, учебници, да запушват с него собствените си рани и да отварят други.
Словото ни посреща, когато идваме на света, с майчиния вик и ни изпраща с виенето и плача на близките ни.
Словото е музика, Моцарт, славеите са Слово.
Слово са и взривовете на войната, и бомбите са слово.
Какво да го правя аз това Слово – слабият човек от долината на река Вит? Да го изкъпя в реката ли, да го посадя в градината ли, да го хвърля вместо хляб на гладните кучета по улиците ли? На рибите ли да говоря с рибешки думи и на дивите патици – с думи на диви патици?
Пиян съм от сладостта на думите и съм съкрушен от коварството на думите.
Очарован съм и съм поразен от магията, която имат.
И ми е все по-трудно да гледам как Словото тържествува като измама и лъжа – така се оплита Словото, че става примка, придобива розов цвят и ни подкарва като облачета бели в небето на щастието.
Днес, на 4 юни 2025 година, аз доживях България да влезе в комунизма. Да влезе, както официалното българско Слово днеска каза, в сърцевината на Европа.
Толкова красиви думи се изрекоха за България, за нейния стандарт, начин на живот, икономика, банкова система, че аз просто нямам думи, освен да ахкам и да се радвам на голямата сбъдната мечта.
Ех, Слово, Слово, какъв дявол само си ти, какъв изкусител и как купуваш човешките души. Как чертаеш пред очите ни светли бъднини и как нехаеш за последствията, защото ти създаваш всичко и си незримо. И божествено, и дяволско.
На днешния ден – 4 юни 2025, официалното българско слово приличаше на приказка – на красива, вълшебна и щастлива приказка, в която светът е красив, хората са щастливи и цяла България ухае на рози, Европа и цивилизация.
Или аз не разбирам нищо от слово, или очите ми гледат друга реалност, или Словото наистина е Бог и дявол едновременно.
Представяте ли си щастието във вид на банкноти – на чисто нови евробългарски банкноти? Представяте ли си как слънцето играе върху новите жълти евроцентове? Представяте ли си как новата валута тръгва по градчета и села, по пътища и по пътеки. И от светлината ѝ растат цветя и плодове като в Райската градина?
Аз не мога.
Вие, ако можете, си го представете.
P.S. Хиляди пъти съм се запознавал със Словото и то всеки път си мени името, и аз не знам как се казва то.
Николай Милчев