Кои страни помагаха на САЩ по времето на войната
На 2 август 1964 г. есминецът на ВМС на САЩ „Медокс“, който се намира във водите на Тонкинския залив, е атакуван от торпедни катери на Северен Виетнам. Според версията на американците, есминецът се намирал в международни води; според виетнамците – той нахлул в териториалните води на Виетнам.
След два дни американците съобщават за нова атака срещу есминеца, макар че този факт не е потвърден.
Въпреки това американският президент Линдън Джонсън издава заповед за нанасяне на бомбени удари срещу Северен Виетнам.
„Тонкинският инцидент“ се превръща в повод за войната на Щатите срещу Виетнам.
Конфликтът във Виетнам фактически започва през 1945 г., когато местните сили, начело с комуниститe, започват борба срещу френските колонизатори.
От 1950 г. американците активно поддържат френските войски във Виетнам. След четири години Вашингтон вече плаща 80% от разходите на Франция за продължаване на бойните действия.
През 1854 г. идва краят на войната. Северен Виетнам с лидер Хо Ши Мин придобива независимост.
Според Женевските съглашения в Южен Виетнам трябва да се проведат свободни избори. С поддръжката на САЩ в Южен Виетнам се установява антикомунистически режим, който отказва да изпълнява Женевските съглашения.
Срещу американските наставници започва борба Националният фронт за освобождение на Южен Виетнам.
След няколко години неуспешни опити да потуши съпротивата с помощта на въоръжените сили на Южен Виетнам, Вашингтон решава да се намеси в конфликта пряко, като удря поддържащия партизаните Северен Виетнам.
Северен Виетнам е поддържан от социалистическия лагер; активно му помагат Съветският съюз и Китай. За разлика от Корейската война, във виетнамската съветски и китайски специалисти участват ограничено в бойните действия. Военните специалисти преди всичко обучават виетнамски кадри.
В годините на войната във Виетнам загиват десетки съветски военнослужещи. Китай губи около 1000 души.
Според официални данни по времето на войната във Виетнам загиват 58 хиляди американски военнослужещи, над 303 хиляди са ранени.
На страната на Южен Виетнам воюват още няколко страни.
Още в началото на 1954 г. президентът на Южна Корея Ли Син Ман предлага да се изпратят войски във Виетнам, но Държавният департамент отхвърля предложението. След десет години ситуацията се променя. Първо във Виетнам пристигат корейски специалисти – десет инструктори по таекуондо, 34 офицери и 96 военни лекари.
От 1965 г. Южна Корея прехвърля към Южен Виетнам крупни съединения. През октомври-ноември са изпратени втора отделна бригада морска пехота „Сивият дракон“ и дивизията „Белият кон“, с обща численост над 20 хиляди души.
В пика на конфликта южнокорейските войски във Виетнам са около 50 хиляди.
За тази мисия Вашингтон възнаграждава Сеул с финансови преференции. В южнокорейската икономика наливат средства и европейски партньори на САЩ и НАТО.
Американско разследване показва, че корейците извършвали наказателни операции във виетнамски села, разправяйки се с мирно население.
По данни на министерството на културата и комуникациите във Виетнам от ръцете на корейците загинали над 41 хиляди виетнамски войници и над 5 хиляди мирни жители.
В годините на войната през Виетнам преминават над 300 хиляди корейски военнослужещи. Загубите на южнокорейските войски са 5099 убити и над 11 хиляди ранени.
От началото на 60-те години Австралия помага на армията на Южен Виетнам. През 1962 г. в Сайгон пристигат 30 австралийски военни съветници.
С разширяването на военното присъствие на САЩ се разширява и контингентът на страните съюзници.
През 1965 г. Австралия прехвърля във Виетнам батальон войници от Кралския Австралийски полк за антипартизанска борба.
През 1966 г. правителството на Австралия взема решение да се увеличат силите, задействани в конфликта. През 1969 г. австралийският контингент наброява почти 7700 войници и офицери. Освен сухопътни части, във Виетнам действат и австралийски вертолетчици и други подразделения.
Във войната участват около 60 хиляди австралийци.
Във виетнамския конфликт участва и Нова Зеландия. В пика на конфликта числеността на нейните части е 552 души, които влизат в пехотен батальон, артилерийска батарея и подразделение спецназ.
През 1964 г. Тайланд изпраща в Южен Виетнам група ВВС, след това – около 200 военни моряци. През 1967 г. в страната е прехвърлено подразделението „Кралска кобра“, с над две хиляди души личен състав. Около 1970 г. тайландците в Южен Виетнам са около 11 500 души.
Контингентът на Тайван отговаря за воденето на психологическа война. Воинският контингент на Филипините се състои от спомагателни части, задействани да окажат помощ на южновиетнамското населението и за строителство на различни обекти.
Въпреки широката коалиция, която се опитва да наложи на Виетнам път, изгоден на Вашингтон, операцията се проваля.
А. Сидорчик
Виетнамската война продължава от 1955 до 1975 г. и е най-продължителната война в съвременността.
През 1955 г. Виетнам провъзгласява независимостта си от Франция, след което се разделя на две части: социалистически север и капиталистически юг. Във въоръжения конфликт между двете части с течение на времето по идеологически причини се включват и други държави.
