Осем десетилетия след атомната бомбардировка над Хирошима светът отново е изправен пред опасно покачване на ядрените рискове. Днес глобалната среда се характеризира с поредица от кризи, в които ядрени държави все по-често застават от двете страни на конфликтите, предава Фокус.
Скорошното решение на американския президент Доналд Тръмп да разположи две ядрени подводници в „подходящи региони“ в отговор на публикация в социалните мрежи от бившия руски президент Дмитрий Медведев може и да не доведе до незабавна ескалация, но е ясен сигнал, че ядреното оръжие остава постоянна и опасна част от международните отношения.
Ядрените фронтове: от Европа до Азия
Днес ядрени държави са замесени в конфликти на няколко континента – от войната на Русия в Украйна, през напрежението между Индия и Пакистан, до Корейския полуостров. През юни 2024 г. Израел и САЩ удариха иранската ядрена програма, но опасенията, че Техеран може да я възстанови, остават.
Общ риск при различни конфликти
В Европа Москва редовно използва ядрени заплахи, за да възпира пряка намеса на САЩ и НАТО. В Азия терористичен акт в Кашмир през април доведе до ескалация между Индия и Пакистан. Засега логиката на ядреното възпиране действа – страните пазят конфликтите си под прага на използване на ядрено оръжие.
Несигурен ядрен праг
Въпреки че логиката на ядреното възпиране засега действа – Русия избягва действия, които биха въвлекли НАТО директно във войната, а Индия и Пакистан поддържат конфликта под ядрения праг – няма гаранция, че тези червени линии няма да бъдат прекрачени.
Русия вече практически прекрати всякакво сътрудничество със САЩ по севернокорейската ядрена програма, а техническа помощ за Пхенян може да повиши риска от нова криза.
Разпадащ се режим за неразпространение
Механизмите за контрол над ядрените арсенали отслабват, а големите сили все по-често действат в противоположни посоки. Експертите настояват САЩ и другите ядрени държави да предприемат стъпки не само за ограничаване на оръжията, но и за намаляване на политическите напрежения, които могат да доведат до катастрофа.
Необходимост от нови канали за комуникация
Опитът от Студената война показва, че откритите канали между ядрените сили могат да предотвратят кризи. Днес официални военни линии между НАТО и Москва липсват, а между Индия и Пакистан недоверието остава въпреки функциониращите контакти.
Дългосрочна визия
Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и Договорът за неразпространение на ядреното оръжие са ключови елементи за глобалната сигурност, но се нуждаят от нова подкрепа. През 2022 г. лидерите на Г-20 заявиха, че „използването или заплахата от използване на ядрени оръжия е недопустима“. Тази позиция трябва да бъде потвърдена на предстоящата конференция за преглед на Договора за неразпространение.
Светът навлиза в нова, опасна ядрена епоха, в която дипломацията, откритата комуникация и международното сътрудничество са по-необходими от всякога. Ужасът от Хирошима трябва да остане предупреждение, а не пролог към бъдещи трагедии.
https://otupor.com/
