Балабанов и Йорданов – жалките глашатаи на Слави, които продадоха душата си за трибунка и заплата
Станислав Балабанов и Тошко Йорданов – две имена, които днес звучат не като символ на промяна, а като перфектна илюстрация на политическо падение. Лъскави говорители на „Има такъв народ“, а в действителност – мълчаливи, уплашени слуги, които не смеят да си поемат дъх, без да получат одобрение от Учиндолския диктатор.
Някога те крещяха за морал, за справедливост, за борба с мафията. Днес крият очите си, когато минат край протестиращи. Станаха смешни – евтини герои от нискобюджетна сапунка, пусната в ефира на Народното събрание. От „глас на народа“, се превърнаха в глухи и неми придворни шутове.
Балабанов, самопровъзгласил се за „от улицата“, сега не смее да стъпи на нея. Превърна се в страхливец с депутатска карта, който единствено размахва пръст по телевизията. Йорданов – арогантен, нагъл и жалък, вече не си служи с факти, а с обиди и измислици, за да замазва собственото си бездействие.
Тези двамата не просто предадоха избирателите си. Те ги изплюха в лицето. Гласовете, които получиха, ги ползват като легитимация за едно дълбоко, отвратително лицемерие. Вместо да се бият срещу статуквото, легнаха под него – покорно, безсрамно, отвратително.
А Слави? Той си гледа шоуто от дивана, а тези двамата му правят политически масаж. Пуделите не лаят, те мяукат, когато господарят им щракне с пръсти. Така изглежда ИТН днес – не партия, а кастинг за политически роби.
Няма по-гнусно от това човек да се представя за борец, а да се продаде на първия удобен диктат. Балабанов и Йорданов не са просто предатели. Те са символ на капитулация, на страх, на жалка политическа проституция.
И ако има справедливост, следващият път, когато тръгнат към урните, няма да ги посрещне аплодисмент, а заслужена тишина – тази, която получават предателите, когато вече никой не им вярва.
http://pogled.eu
