Правителството на САЩ срещу Харвард
Може да наречем новината "стара", защото не е от днес, но е актуална.
На пръв поглед, заглавието звучи като юридически казус. Но в действителност смятам, че става дума за дълго отлаган сблъсък между един паразитен елит и нацията, която го храни. Харвардският университет е емблема на интелектуалното превъзходство според едни и на моралния упадък според други. Той е институция, която не плаща данъци върху милиардите си, получава щедри субсидии от държавата и същевременно държи вратите си затворени за обикновения човек чрез непосилно високи такси за обучение. Всичко това – докато диктува на света „ценности“, прокарва идеологии, разрушава националната идентичност и служи като инкубатор на политическата върхушка, особено тази, наричаща себе си демократична. Демократична само по име, но с практики на контрол, цензура и социален инженеринг, каквито дори тоталитарните режими биха завидели да притежават. В последните години цялата планета им сърба попарата на демократите.
Харвард не е просто университет – той е идеологическа лаборатория. Там се моделират бъдещите технократи, които ще рецитират думи като „равенство“, „инклузивност“, „глобално гражданство“, докато подписват решения за войни, корпоративна цензура и икономическо поробване. Там не се създава знание – там се създава власт. И не каква да е, а власт, която не подлежи на контрол, защото е облечена в академичен авторитет.
Ироничното е, че институция, която твърди, че се бори за „равен достъп до образование“, начислява такси, недостъпни за 99% от човечеството. Че проповядва „антиколониализъм“, докато продължава да действа като нова форма на интелектуална метрополия. И че твърди, че защитава демокрацията, докато всяко различно мнение в стените ѝ бива заклеймявано, заглушавано или просто игнорирано.
Ако правителството на САЩ наистина иска да покаже, че служи на гражданите, а не на кастата, то сблъсъкът с Харвард е неизбежна конфронтацията и неизбежно прочистването. Публично разследване на данъчните облаги.
Проверка на политическите връзки.
Ограничаване на публичните средства за институции, които системно подкопават националните устои.
Защото никое демократично общество не може да си позволи елити, които не отговарят пред никого, но решават съдбата на всички. Всички виждаме до къде ни доведе този метод на управление – до безпардонната Урсула в Европа и други узурпатори по света.
Лилия Божкова
