Дългогодишната конфронтация между Израел и Иран достигна ново ниво. Вчера и тази нощ двете страни си размениха масирани ракетни удари и ескалацията на конфликта продължава. Израел удари първи, а Иран отговори, изстрелвайки стотици ракети и дронове, сред които и най-нови хиперзвукови ракети “Фахд”. От военна операция конфликтът видимо прераства в голяма война, която, ако погледнем обективно, е по-опасна за света от войната в Украйна или от скорошните сблъсъци между Индия и Пакистан, тъй като бойните действия са в отдавнашното световно “буре с барут” – Близкия изток.
В какво обаче се корени неистовата омраза между ислямската република и израелската държава?
Всъщност, колкото и странно да звучи, до един исторически момент Иран и Израел са приятели. Нещо повече – Персия е била единствен и най-голям мюсюлмански “приятел” на еврейската държава в близкия изток.
След като Израел е официално признат от Турция за държава през септември 1949 г., иранските власти вече не е трябвало да се страхуват от обвинения, че са първите, които нарушават мюсюлманската блокада на „ционисткото образувание“. През март 1950 г.Иран стана втората мюсюлманска страна, която призна държавата Израел.
Иран беше член на Специалния комитет на ООН за Палестина , който взе решение за разделянето на спорната територия между Израел и Палестина. Планът предвиждаше създаването на две отделни държави, една арабска и една еврейска, като градовете Йерусалим и Витлеем станат международен мандат.
Иран и Израел не бяха просто дипломатически и политически партньори, а съюзници, сътрудничещи си както в икономическата, така и във военната сфера. Тази тясна връзка, отчасти неформална, беше част от „доктрината за периферията“ на Израел, която се стреми да сложи край на изолацията на страната в предимно арабския Близък изток.
Имаше няколко причини за подобряване на отношенията :
В продължение на хиляди години голям брой евреи са живели на територията на Иран и не е имало особени противоречия или национални конфликти между народите. Припомням, че гробницата на легендарния еврейски старозаветен пророк Даниил и сега е в иранския град Шуш – древната Суза.
Иран помагаше на евреите и служеше като своеобразен транзитен пункт за бежанци, след като Ирак се обърна срещу собственото си еврейско население заради разделянето на Палестина.
При управлението на последния шах, Мохамед Реза Пахлави, Израел служи като връзка между САЩ и Иран чрез американо-еврейската общност. През 1955 г. Иран се присъединява към прозападния Багдадски пакт.Така Иран и Израел се озоваха в един и същ геополитически лагер.
Страните активно развиваха сътрудничество в областта на медицината, строителството и образованието. Много ирански специалисти получиха техническо обучение в израелски университети, а големи израелски компании извършиха мащабни строителни работи в Иран.
След Шестдневната война през 1967 г. Иран става единствената страна в региона, която не налага петролно ембарго на Израел. Египет , Сирия , Йордания , Алжир и Ирак прекратяват сътрудничеството си с Израел.
През десетилетието между 1965 и 1975 г. Израел и Иран също си сътрудничат с кюрдските сепаратисти в Ирак, подкрепяйки борбата им срещу баасисткия режим на страната.
В края на 70-те години на ХХ век ситуацията в Близкия изток започва драстично да се променя. Приятелските отношения между Иран и Израел започват бързо да се влошават. По това време основната цел на Техеран е да подобри и без това трудните си отношения с арабския свят, а тясното сътрудничество с Израел пряко противоречи на установяването на връзки с мюсюлманските страни.
В същото време в самия Иран позициите на ислямското духовенство се засилват и религиозните лидери започват да призовават за пълно прекратяване на отношенията с Израел. Аятолах Рухолах Хомейни твърди , че Израел е проникнал във всички сфери на живота в страната с цел да унищожи търговията, икономиката и да завземе всички богатства.
Според него, Израел е „превърнал Иран в своя военна база“ и ги нарича „международно признат враг на исляма и мюсюлманите“. До 1977 г. повечето от двустранните дългосрочни договори, насочени към укрепване на връзките и развитие на отношенията между страните, са прекратени.
Ислямската революция в Иран от 1979 г. свали режима на шаха, който въпреки призивите на религиозните лидери се опитваше да запази Израел като съюзник.
От идването на власт на аятолах Хомейни, сътрудничеството с Израел директно противоречи на новата иранска идеология. Духовният лидер на Ислямската република веднага обяви Съединените щати за „великия Сатана“, а Израел, главният съюзник на Вашингтон в региона, за „малкия Сатана".
Иранското ръководство започна да подкрепя палестинците в борбата им за освобождаване на земята им от израелска окупация. Дипломатическите отношения между Израел и Иран са напълно прекъснати.
Техеран стана център на силите, противопоставящи се на помирението между мюсюлманския свят и Израел, и създаде система от радикални групи в региона. Това са Ливанската шиитска организация и политическа партия Хизбула, Йеменските хути – шиитска бойна организация „Ансар Аллах“, Шиитските групировки в Ирак, иракската коалиция от шиитски, язидски и християнски милиции, Народни мобилизационни сили (НМФ), известни като Хашд ал-Шааби, Палестинските групировки, включително Хамас и други.
Още оттогава Израел редовно нанася удари по свързани с Иран цели в региона. Многобройните войни и конфликти между еврейската държава и проиранските групировки текат с години.
При положение, че останалите арабски страни в последните години, общо взето стоят и гледат какво се случва в Палестина и не правят нищо, Иран е единствената регионална сила, която оказва активна помощ на палестинското освободително движение.
Срещу напълно незаконното завземане от Израел на палестински територии, включително напоследък и на ивицата Газа, се бори единствено Иран и спонсорираните от него сили.
Останалият свят се ограничава от години с писане на декларации. Същото се отнася и за големи арабски държави като Саудитска Арабия или Египет.
Като единствена голяма сила подкрепяща палестинците Иран няма как да не е смъртен враг на еврейската държава.
И днешният израелско-ирански конфликт е изключително сложен от гледна точка на участващите страни и същевременно парадоксален, тъй като страните нямат нито общи граници, нито териториални претенции една към друга. Това е сблъсък на идеологии, какъвто, с различни нюанси и под различни форми, тече в целия свят.
Иван Спирдонов
Бележка – пропуснал съм целенасоченл много факти, доводи и заключения, тъй като това е кратък пост във фейсбук, а не научна статия.
