Ще се сражаваме "На нож!" до последна капка кръв
Защото разчитаме само на един самолет, който едвам го ремонтираха
Човечеството е пред Трета световна война и това не е измислен апокалипсис. "Абе, няма да се случи!", успокояват пацифистите, докато гледат бомбите по телевизията. Те не вярваха, че Русия ще нападне Украйна, нито че Израел ще удари Иран.
Милитаристите обаче са на друго мнение. Като им замирише на барут, почват да шият черните забрадки. Два пъти го правиха в новата история, сега искат да потретят. Гърците вече си подготвиха бомбоубежищата. Ние ще се сражаваме "На нож!" до последна капка кръв. Защото разчитаме само на един самолет, който едвам го ремонтираха.
България беше в двете световни войни с още няколко около тях. Да припомним черната хроника по хълмовете на времето.
През 1885 г. е съединението на Княжество България с Източна Румелия. Сърбите веднага вероломно нахлуват, защото бил нарушен балансът на Балканите. "Князът е върховен началник на всички военни сили в княжеството, както в мирно, така и във военно време", гласи чл. 11 на младата тогава Търновска конституция. Александър Батенберг издава манифест за приемане на войната:
"Войници! Покажете вашата храброст, защитете вашите майки и огнища, смажете врага, който подло и дебнешком напада върху ни, и не се отчайвайте, докато не го унищожите. Напред, братя. Бог да ни помага и да ни подари победа."
Кореспондент на вестник "Кьолнише цайтунг" описва как войници от Първи пеши полк приели манифеста. "Никога няма да забравя това, което видях тогава: с ликуващи, нескончаеми "ура" бяха посрещнати неговите думи, пушките се размахаха, калпаците почнаха да хвърчат във въздуха и от лицата грееше една дива, бих могъл да кажа, варварска радост", свидетелства той.
Сръбско-българската е единствената война, за която нямаме вина. Армията на капитаните, най-високият чин в нашата войска, сразява армията на генералите!
С манифест от 5 октомври 1912 г. Фердинанд обявява война на Османската империя. Царят поема главното командване, но понеже нищо не отбира от армейско дело, назначава за свой помощник генерал Михаил Савов.
Балканската война поставя Турция на колене. В подялбата на освободените земи обаче Фердинанд се оказва слаб играч. През юни 1913 г. сърбите и гърците нарочно го провокират с престрелки по граничната межда. Сръбското правителство дори изготвя манифест за война с България. Хитреците оставят място само за попълване на датата.
На 16 юни нервите на Фердинанд не издържат и той нарежда на ген. Савов да атакува съюзниците. Пламва Междусъюзническата война, в която са изтървани дивидентите от Балканската.
На 1 октомври 1915 г. царят се амбицира да поправи грешката си като тика България в Първата световна война. "Заповядвам прочее на нашата храбра армия да прогони неприятеля из пределите на царството, да срази вероломния съсед и да освободи от тегло нашите измъчени под сръбското иго братя", пише в поредния манифест.
На 1 септември 1916 г. монархът издава още един, този път за война с Румъния. По време на абдикацията през 1918 г. ексвладетелят сложил в куфара си по един екземпляр от паметните документи. С тях украсил скромна стаичка във фамилния замък "Кобург". Фердинанд доживява Втората световна, когато управниците ни търсят реванш за миналите погроми.
"Смеехме се на войната със САЩ и Англия", спомня си военният историк Иван Шипчанов. "През 1941 г. бях кадет във Военното училище. На 13 декември, събота, ни строиха на плаца, за да чуем по радиото, че България обявява война на Америка и Англия", разказва съвременникът.
Американски бомбардировач над София в "символичната война".
Работата е в това, че на 11-и Хитлер обявява война на Съединените щати. Член 3 от Тристранния пакт задължава съюзниците да сторят същото и премиерът Богдан Филов хуква да урежда въпроса. Телеграфира на цар Борис III, който отмаря в двореца "Кричим". После свиква министерски съвет. Решено е Народното събрание да гласува кръвожадния акт. Според конституцията това не е нужно, но министрите искат да си измият ръцете.
На 13 декември парламентът демонстрира искрен възторг. "Речите, от които моята се предаваше по радиото, бяха посрещнати с бурни акламации и ура", хвали се Богдан Филов в дневника си.
Войната срещу великите сили е рекламирана като "символична". Символиката обаче се изпарява, когато англо-американските самолети почват да ни бомбардират. Едва на 6 септември 1944 г. кабинетът на Константин Муравиев обръща политиката като обявява война на Германия.
Муравиевото правителство прави отчаяната крачка, защото през нощта на 5 срещу 6 септември научава, че Съветският съюз ни е обявил война. Нашите светкавично искат примирие. Почват да умуват какво да сторят. "Българското правителство реши да обяви войната на 6 септември, но това да бъде оповестено официално на 8 същия месец", пише в спомените си министър-председателят.
Документът е изготвен, нужни са обаче подписите на регентите княз Кирил Преславски и генерал Никола Михов. Третият регент Филов демонстративно е подал оставка. Кирил и Михов са се покрили, разбира Муравиев и нарежда да ги търсят под дърво и камък.
Един подир друг регентите се обаждат от двореца "Царска Бистрица". Муравиев им чете по телефона прокламацията, онези я харесват. Поръчват да ги подпишат, на другия ден ще сложат автентичните си парафи, уверяват двамината.
На 8 септември е разгласено, че от 18 часа вечерта България е в положение на война с Германия. "Друго обявяване на война не е имало след това, нито е издавана втора прокламация", парира Муравиев опитите на ОФ-правителството да си припише започването на Отечествената.
Печалната равносметка сочи, че в новата ни история така наречената Отечествена война "де юре" е спечелена. "Де факто" обаче Парижката мирна конференция през 1946 г. не ни призна за "съпобедители" на хитлеристка Германия. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна завършиха с национални катастрофи. Авантюрата да се дърляме с Щатите и Англия ни изпокара със западните демокрации.
Сега пак сме се прегърнали в НАТО, стягаме се за Третата световна.
Автор: Росен Тахов
trud.bg
