СВЕТЪТ НА ТРЪНИ, ЕВРОПА НА НОКТИ, БЪЛГАРИЯ НА КОЛЕНЕ
1. Светът на тръни
Твърде вероятно е израелско-иранската война да се окаже развръзката на напрежението, обхванало света. Може да доведе до преразпределение на влиянието и възможностите на великите сили, обусловено от преминаването от еднополюсен в многополюсен свят. Това при добро стечение на обстоятелствата. При недобро – не, а при зловещо такова – развръзката ще е с използването на атомно оръжие.
Дори конфликтът да не тръгне в такава посока, светът има много основания да се безпокои от развитието му. На пръв поглед имаме сблъсък на две враждебни системи. Теократичната на Иран и ционистката на Израел. Ислямски Иран от първия си ден е защитавал палестинците и е осъждал Израел. Смята го за източник на всички беди на Близкия изток. Евреите от хилядолетия живеят в постоянен страх от гонения и унищожение. Това почва от фараоните, преминава през инквизициите и Средновековните гонения, шпаньолската миграция, последвано е от погромите в царска Русия и намира своята кулминация в Холокоста при Хитлер. Затова живеят с чувството, че трябва винаги да са готови за отбрана. Най-лесно чрез нападение. Трагичната история на еврейския народ се използва, особено от Нетаняху като обосновка за агресивните действия на Израел. Иран също има силни аргументи. От времето на цар Дарий Персия не е започвала война срещу когото и да е. Иранците са миролюбив, високо интелигентен народ. Но официален Иран смята Израел ( той го нарича ционисткото образувание ) за враг на исляма и неведнъж оттам са прозвучавали обвинения срещу еврейската държава, съчетани с антисемитски действия. Ще Ви разкажа една случка от кореспондентската ми практика. През 1979 г. когато Хомейни се върна триумфално в Техеран, аз прекарах няколко месеца в Иран като спец. кореспондент на БТА. Имах страхотни връзки в ислямистките среди, защото преди това се бях сприятелил с влиятелни хомейнисти, включително с внука на аятолах Хомейни, Хосеин Хомейни, докато те преминаваха военно обучение при палестинците в Бейрут, където работех по онова време.
Бяха ми дали и личния знак на аятолах Монтазери – вторият човек след Хомейни. Нямаше врата, която този знак да не отвори. Поради тези си връзки получавах от първа ръка безценни информации и бях един от най-информираните и уважавани чужди кореспонденти в Техеран. Там се сприятелих с един евреин, собственик на голям антикварен магазин в столицата. Отбивах се на кафе при него, тогава той почти нямаше бизнес, а вече имаше немалко случаи на гонения и арести на евреи под предлог, че били чужди шпиони. Та малко по малко се сприятелихме и един ден той ме покани на обяд у тях. Само аз, той и жена му. След гощавката той отиде до камината, взе да рови из пепелта, вдигна някаква решетка и извади една метална кутия, пълна със злато и скъпоценни камъни. Ако ги пренесеш до Лондон, половината са твои, ми каза той. Беше много уплашен от преследванията, които вече започваха. Жена му не излизаше от къщи от страх. Плашеха се не само за парите, но и за живота си. Не му свърших работа, не забогатях тогава, защото можеха за тази работа да ми отрежат главата, пък и това щеше да бъде предателство към БТА и към хората, които ми имаха доверие. Но от него разбрах колко неприятно е да живееш в страх от това, че си такъв, какъвто си.
Извън личните ми впечатления докато работих в Техеран разбрах колко много държи на суверенитета си Иран. Заплахите от Израел не са от вчера и Иран неведнъж е предупреждавал, че ако бъде нападнат, може да използва най-силното си оръжие – да затвори Ормузкия проток. Как? Като го минира или потопи един-два танкера на най-тясното място на протока. Веднага ще го направи недостъпен за корабоплаване. А оттам минава поне една четвърт от световната търговия с петрол. Затвори ли се Ормуз, светът ще се изправи пред петролна криза, пред която предшествениците и от 1967 и 1973 г. ще ни се видят като залъгалки. Кой ще бъде засегнат – най-вече Азия, особено Китай, Индия, Япония, Пакистан, които са основни клиенти на петрола, който идва от Саудитска Арабия, Иран, Ирак и емирствата през Персийския залив и Ормуз. Не само петролните, но и доставките на втечнен газ ще бъдат блокирани. Това пък ще удари и Европа. При подобно развитие цените на петрола могат да скочат два до три пъти. А това ще е икономическа атомна бомба за страните, консуматорки на енергийни ресурси. Представете си литъра дизел по 5 – 6 – 8 лева и вижте какво ще стане с Вашия бюджет и икономиката. Това е при неядрено развитие на конфликта. За ядреното да не говорим.
Подобен ход ще се отрази тежко на Китай. Ако кризата продължи дълго, китайската икономика ще пострада. Не само от недостига на петрол, защото доставките от Русия не са в състояние да задоволят нуждите му, но и поради сътресенията, които ще последват в световната търговия и транспорт. Уязвени ще бъдат също Япония, която е традиционен клиент на близкоизточния и специално на иранския петрол, както и Индия и другите азиатски икономики.
В краткосрочен план Русия има сметка от вдигането на цените на петрола. Но за Москва е по-важно, че тази кризисна ситуация е повод САЩ да зарежат Украйна под предлог, че трябва да помагат на Израел. Т.е. кризата може да донесе краткосрочни ползи на Москва. Но дори Киев да капитулира, тя ще е много заета със следвоенното възстановяване, особено на новите територии. А отслабването на съюзника ѝ Китай ще бъде допълнителен удар за Кремъл. Притиснат от обстоятелствата, Пекин може да възстанови топлите отношения с Вашингтон и да остави Москва сама в противоборството със САЩ. След като не успяха да привлекат Русия като съюзник срещу Китай, американците ще опитат да привлекат Китай като съюзник срещу Русия. Няма как да не опитат, използвайки метода на моркова и тоягата. Освен това едно разрастване на конфликта около Иран може да подгони огромни маси бежанци към Русия. Руснаците няма да са в състояние да ги спрат и, ако са достатъчно много, ще се добавят като още един тежък камък върху плещите на руската държава.
Има и друго, може би най-важното в този конфликт. Той може да се разглежда като нов етап от сблъсъка между Запада, представян от Израел и Русия, атакувана чрез един от най-важните и съюзници – Иран. Претекст за агресията е твърдението, че Иран искал да се сдобие с ядрено оръжие – нещо което Техеран отхвърля. Той настоява, че ядрената му програма е за мирни цели. Нещо повече, дори Тулси Габард, директор на Националното разузнаване на САЩ каза, че не вярва Иран да разработва атомна бомба. Тя ако не знае, кой ще знае. Израел обаче твърди обратното. Не Ви ли напомня това за обвиненията, че Ирак на Саддам бил на крачка от снабдяването с оръжия за масово унищожение. Държавният секретар Пауъл размахваше в ООН ампула с бяло вещество като доказателство за подлите намерения на Багдад. После се оказа, че всичко е било долна лъжа, разиграван е бил един световен пропаганден цирк, но…войната започна, Ирак беше смазан и унищожен като регионална сила. Превърнаха го в бензостанция без ракети. Целта на Запада беше постигната. Същата обосновка на агресията се ползва и сега.
Ако разглеждаме израелско-иранската война като втори етап от конфликта между Русия и Запада, то тя започва след развръзката на първия етап – Украйна. Там Русия излиза на пръв поглед победител. Но тя е в немалка степен обезкръвена, със сигурност – уморена и изтощена от тригодишната война. Сега – втори фронт. Ако режимът в Техеран падне, Русия ще бъде силно уязвена от загубата на свои стратегически съюзник. Ще загуби излаза си на топлите морета, осигурен и от Иран. Ще се измени баланса на силите в цяла ЮИ Азия, донякъде и в света.
Всичко дотук е опасно, но още не е катастрофа. Катастрофа ще е ако конфликтът стигне до ядреното оръжие. Тулси Габард, една от най-добре осведомените личности в света, онзи ден упрекна подстрекателите на война, така ги нарече, че довеждат света ‘’ по-близо от всякога до ръба на ядрено унищожение”. Това,повтарям, не са фантасмагориите на Грета Тунберг, а предупреждение на директора на Националното разузнаване на САЩ. Тулси Габард несъмнено е знаела плана за израелските удари над Иран и неговите възможни последствия и предупреждава за риска от ядрена катастрофа. Но по-страшно е, че със същото заплаши и израелският министър на отбраната Кац. Ще изпепелим Техеран, ако иранците продължават да ни обстрелват, каза той. Как ще го изпепелят, това е мегаполис, аз съм живял там и знам на каква огромна площ се простира? Област Техеран е разположена на 18 000 кв.км. площ – една шеста от територията на България. Единственият начин това да се случи е с атомна бомба. А прескочи ли се веднъж психологическата бариера от Хирошима, пътят към масово използване на атомното оръжие става открит. Затова и светът е на тръни.
2. Европа на нокти
Европа е още по-зле. Тя е и на тръни, и на нокти. Първо заради опасностите, които крие развитието на израелско-иранската война. Не само икономическото и енергийното ѝ измерение. Войната означава, че САЩ ще зарежат Украйна и ще насочат грижите и закрилата си към Израел. Кой във Вашингтон ще мисли за Харков и Одеса, щом иранските ракети удрят Тел Авив, Хайфа и Ришон Лецион.Тръмп вече отговори на жалейките на Зеленски, че не бил получил някакви 20 000 компонента за системите за ПВО, обещани му от Байдън. Нямам ги вече, каза американският президент, заминаха за Близкия изток. Точка. Така ще стане и с другите усъвършенствани американски оръжия, очаквани от Киев. Пренасочват се за Израел.
Най-много САЩ да кажат на европейците – оправяйте се вие със Зеленски. А Европа не може, няма сили, нито оръжия. Това, с което разполага, е недостатъчно. Британската армия е в плачевно състояние, малка част от оръжията са годни за употреба, се оплака бившият английски министър на отбраната Бен Уолъс. Европа вижда, че без американската военна и финансова помощ краят на киевския режим е неизбежен. А това пряко застрашава европейската структура, обвързала съществуването си със Зеленски. Ясно е, че след падането на киевския режим ще има серия от сътресения сред европейската върхушка. Европа повече от десет години изгражда в Украйна една крива каменна кула, товари я с огромни надежди за смазване на Русия и сега, когато кулата се разпада, вижда, че камъните падат върху главата ѝ. Ще боли. Неизбежно с кулата ще се разпаднат и ред европейски политически и финансови конструкции. Ще боли още повече. Естествено, няма как и еврото да остане незасегнато.
Тук не говорим за политическите ефекти от рязкото повишаване на енергоносителите върху европейските икономики. Както в едно семейство караниците за пари могат да доведат до развод, така и в европейската фамилия кризата за енергия, инфлацията, рецесията и безпътицата ще доведат до раздори и може би разпад. Германия показва, че иска тя да дирижира европейския оркестър. Като че ли ни приканва да правим аналогии с периодите преди ПСВ и ВСВ и последиците от развихрянето на германската военщина. Не зная доколко европейските институции оценяват опасностите, струва ми се, че са си заровили главата в украинските несгоди и не виждат нищо извън тях. Не вярвам обаче страни като Франция, Нидерландия, Белгия, Полша и други,щ изпитали два пъти на гърба си диващините на германския милитаризъм, да останат безучастни пред стремежите на Берлин. Все пак, тяхна си работа. Да видим ние къде сме.
3. България на колене
България, като васална на Брюксел държава, каквато държи да бъде смятана, е в още по-незавидно положения. Тя е и на тръни, като част от този свят, и на нокти, като част от Европа, и на колене, както подобава на всеки васал, чиито сюзерен е в криза. Доколкото виждам, на нашите управници през ум не им минава да използват затрудненията на Европа, за да разхлабят малко примката, която е стегната около шията ни. Да сте чули някой от властта да е казал, дори и съвсем плахо : абе, Европа закъсва, еврото също, губим с Украйна, НАТО се клати – дай малко да се дръпнем, да изчакаме да мине бурята, пък тогава. Някой да е предложил да използваме момента да натиснем и да спасим въглищната си индустрия или да наложим позицията си за Северна Македония. Не, нищо подобно. Кълнат се във вярност на Зеленски и са се засилили към еврозоната така, че да не оставят капка съмнение относно благонадеждността си. А с всеки изминат ден опасностите пред общата европейска валута нарастват. Нарастват предупрежденията : изчакайте, не се напъвайте, не е сега времето, ще Ви ограбят, опасно е за държавата и лошо за народа. Но на Дондуков 1 са дебелоглави, не щат да чуят никого освен брюкселските си ментори. Не разбират, че интересите на ЕС и на Урсула ФДЛ не непременно са интереси на България. Ние не трябва да отстъпваме от своите, защото с това отслабваме. И ако сме слаби и продължаваме да сме на колене, рискуваме да се озовем в графата Изчезващи държави, особено след кризи като тази, в която попадаме.
( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 16 юни 2025 г. по Евроком )
