Преди да вампиряса се бори за свободата на България
Истинският Влад Дракул живее през ХV век отвъд Дунава
Бойна дружба свързва Влад Дракул със средновековна България. Преди да вампиряса влашкият феодал участва в кръстоносен поход срещу османските нашественици. Унгарци, поляци, чехи, румънци и българи се сражават в християнската армия. Решителната битка става край Варна на 10 ноември 1444 година.
Дракула е най-прочутият таласъм в човешката история. Прославя го ирландският писател Брам Стокър. През 1897 г. той пуска роман за нощния бродник, който пие кръв. Много филми на ужаса доизграждат страшния образ на върколака.
Истинският Влад Дракул живее през ХV век отвъд Дунава. Той е издънка на знатна фамилия. По мъжка линия вампирът е рода с нашите владетели от заника на Второто българско царство. Неговият праотец Йоан Бесараб венчава дъщеря си Теодора за цар Иван Александър. Влашката принцеса ражда трима сина – Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен.
По-късно царят залюбва еврейката Сара и праща първата си жена в манастир. От брака със Сара се появява легендарният Иван Шишман.
Съдбата на тези балкански владетели е сходна. Под натиска на полумесеца Срацимир и Шишман стават васали. Османски васал е и бащата на караконджола, който също се казва Влад Дракул.
Портрет на Влад Дракул от 1491 г.
През 1438 г. Дракул-баща придружава падишаха при нашествието му в Трансилвания. Принуден е да даде синовете си за заложници. В султанския двор Дракул-син събира люта омраза срещу турците. По-късно тя избива в класическа жестокост.
През 1443 г. старият Дракул намира сгода да отхвърли чуждата зависимост. Тогава полско-унгарският крал Владислав III Ягело и трансилванският войвода Янош Хунияди тръгват на поход срещу чалмите.
На 3 ноември кръстоносците разбиват врага при Ниш. После минават през Драгоманската клисура и превземат Средец. Първата работа на освободителите е да поставят за управител на града християнин. Възстановяват и поругания храм „Св. София“, превърнат от мюсюлманите в джамия.
Целта на рицарите е Константинопол, все още във византийски ръце. Пред Ихтиманските възвишения обаче ги хваща люта зима, продоволствията също са оскъдни. Затова пълководците дават заповед на войската да се оттегли.
Дракул се връща във влашките си владения. Следващата 1444 г. вестоносец му съобщава, че се задава нов поход. Сега Владислав и Хунияди идат с 16 000 конници и 2000 бойни коли.
Около 20 септември кръстоносците минават Дунава при Оршова. Превземат Кладово, атакуват Видин, овладяват Оряхово и стигат Никополската крепост. Тук в лагера им се появяват двамата Дракула. Бащата оглежда армията и отбелязва, че силите са малко. Бойците са колкото ловната свита на султана, сравнява той. Влад настоява да се върнат, за да съберат още войска.
Тези критики хвърлят в подозрение европейците. Дали пък гостът не шмекерува, съмняват се те. За да докаже, че е лоялен, влашкият господар дава рамо на антиотоманската коалиция.
Начело на 4000 конници застава младият Влад Дракул. Неговата кавалерия не носи доспехи. Ездачите са леко въоръжени и бързи като стрели. Те препускат в авангарда. Следват ги маджарите, водени от Хунияди. Зад тях скрибуцат бойните коли, а подире им яздят основните сили, начело с Владислав. По пътя се присъединяват дружини от въоръжени българи.
В този ред армията превзема Свищов. После през Разградско колоната се източва към Нови пазар. Тук един отред е пратен да удари Шуменската крепост, друг да разузнае около Търново. Ядрото продължава на югоизток. Падат твърдините Овеч, Петрич и Михалич.
На 9 ноември кръстоносците навлизат във Варненското поле. "Неверниците като черен вятър наближили Варна", сочи османският летописец Едирнели. Същият ден там стъпя и Мурад II. Под командата на султана са близо 100 000 ятагана.
През нощта двете армии настръхват една срещу друга. Призори става първият сблъсък. Дясното крило на християните е прегазено, но Хунияди и Владислав се окопитват. Двамата повеждат в атака кралските отреди. Дракул пък връхлита с шеметната си конница.
Анадолските спахии са разбити, загива главатарят им Караджа бей. Опиянени от успеха, власите го удрят на грабеж. Кавалерията на Влад се врязва в турския стан. Бойците плячкосват шатрите и се оттеглят да броят трофеите.
Владислав също е главозамаян от лесния успех. Само с 500 конника той напада еничарския корпус. Ягело язди жребец, личен дар от Дракул-баща. Като му подава юздите съюзникът пожелава животното да го спаси, ако попадне в беда.
Конят обаче е прострелян. Кралят пада, еничаринът Коджа Хъдър се спуска и му отрязва главата. Гибелта на Владислав се оказва решаваща за изхода на битката. Смутената християнска армия се огъва. Част от рицарите са избити, останалите хаотично се оттеглят на север.
Владислав III Ягело е наречен Варненчик. След сражението в Европа се надяват, че е оцелял. През 1445 г. бургундският рицар Валеран дьо Ваврен организира флотска експедиция да го търси. По Черно море той стига устието на Дунав, където го посрещат ентусиазирани власи. С тяхна помощ корабите шета край Силистра, Тутракан, Гюргево, Русе и Никопол.
Тези събития карат 12 000 българи да потърсят убежище във владенията на династията Дракул. Езикова бариера няма, защото бъдещият таласъм знае български.
Както Карл V е говорил на немски само с конете си, така и Влад Дракул е приказвал на влашки само със слугите си. През ХV столетие официалният език отвъд Дунава е българският. Тамошното богослужение е на черковнославянски чак до началото на ХIХ век. И днес около една шеста от речника на румънския език е със славянски произход.
Жестоките закони на Влад Дракул са написани на кирилица. В центъра на неговото правораздаване е набиването на кол. Заради тоя метод го наричат Цепеш. Думата е със старобългарси корен, оттам идва "цепеница".
С набиване на кол Влад затрива цели болярски семейства. За разнообразие използва и други садистични чалъми. През 1461 г. отказва да плати данък на империята и в покоите му пристигат султански пратеници. Цепеш ги пита защо не си свалят чалмите. Правоверните отвръщат, че религията не им позволява.
"Ами ако случайно вятърът оголи главите ви?", злорадства кандидатът за вампир. Дракул казва, че ще се погрижи да не престъпят Корана – удря по един гвоздей в челата на дипломатите и ги праща за Стамбул.
През 1462 г. Цепеш отстъпва пред гнева на Мехмед II. Подгонен от армията му, се спасява в Маджарско. През 1476 г. се връща на престола, но скоро става жертва на болярски заговор.
Автор: Росен Тахов
trud.bg
