В турската столица Анкара има място, което не блести с лъскави фасади или модерна архитектура, но въпреки това привлича туристи от цял свят. Това е Музеят на затвора „Улуджанлар“ – място, където тишината говори повече от всякакви думи, а стените разказват истории за болка, съпротива и съдби, белязани от историята на Турция.
Построен първоначално като военен склад през 1923 г., а трансформиран в затвор две години по-късно, Улуджанлар е функционирал в продължение на повече от 80 години. През този период зад стените му са били държани политически затворници, писатели, журналисти, интелектуалци, дори и бъдещи министри. Сред тях са известни имена като бившия премиер Бюлент Еджевит, поета Назъм Хикмет, поетът и издател Неджип Фазъл Късакюрек, журналистът Зекерия Сертел. След закриването му през 2006 г., сградата е реставрирана и през 2011 г. е открита за посетители като музей.
Първият по рода си затвор-музей в Турция пресъздава автентична картина от затворническия живот – от килиите със старите железни легла с одеяла, малките дървени масички, до стаите за разпити и за екзекуции, карцерът. Восъчни фигури представят затворници в различни житейски ситуации – в мълчаливо съзерцание, четене или молитва, пиене на чай или свирене на саз. Особено въздействащи са експонатите с лични вещи – писма, снимки, ръчно изработени броеници, самоделни шахматни дъски, стари прибори за храна.
Посетителите могат да видят също копия от вестници, книги и стенописи, журналистически карти, дори парче изгризан молив. Те са малки, но мощни доказателства за живота зад решетките. Звукови ефекти като писъци, звън от ключове, шум от вериги, врати, които се заключват, допълват преживяването. При ремонтните дейности е открита и оригиналната бесилка, която също може да се види в музея. Върху фототабла пък са портретите на най-значимите личности, лежали в затвора.
Туристи, посетили в музея, заявиха за БТА, че това е едно от най-силните и разтърсващи преживявания за тях в Анкара. „Никога не сме били на подобно място – едновременно страшно, вълнуващо и образователно“, разказа семейство, дошло да разгледа музея с двете си момчета. Възрастни мъж и жена обясниха, че мястото за тях е свързано с лична драма, защото в затвора е лежал племенникът им. Те посочиха, че да минат по тези коридори сега е като да чуят гласа му отново.
"Улуджанлар не е място, където отиваш просто да научиш нещо. То е място, от което си тръгваш с усещане. Болка, съчувствие, понякога гняв, но най-вече – осъзнаване. Осъзнаване, че свободата, в която живеем днес, често е извоювана с нечии страдания", отбелязаха български туристи.
bta.bg
