Значи, да обобщим ситуацията… САЩ бомбардираха Иран, за да не го направи Израел. САЩ бомбардираха формално, Израел щеше да удари фатално, както и започнаха – с точно прицелени стратегически удари и множество убийства. САЩ отнеха инициативата на Нетаняху, предупредиха Иран да си изнесат и преместят урана, хвърлиха няколко бомби за шоуто, след което заявиха, че са си постигнали целите. Иран за благодарност бомбардираха американски бази, като съгласуваха със САЩ кога и къде ще им бъде удобно да го направят, а после също обявиха, че са си постигнали целите. Ето, така се градят отношения на доверие 🙂 Иран и САЩ никога не са си били по-близки, приятелският спаринг много сближава. Не знам какво не й разбирате на геополитиката… 🙂
Войната, която Нетаняху започна с Иран, не беше театър обаче. И можеше да се превърне в нещо кърваво и психопатско, като всичко, в което участва Израел напоследък. Те прекъснаха преговорите на Тръмп с Иран, иззеха инициативата на американския президент, обърнаха го срещу собствената му интелигенция, срещу хората, които му спечелиха мандата. Нанесоха брутални удари върху военния елит на Иран. Моето мнение е, че Израел вбесиха Тръмп и той нарочно остави Иран да си поиграе с ракети над Тел Авив – сигурно прави впечатление, че този път американските бази в района не сваляха иранските ракети, както го направиха предишния път. Интересна информация, която Диана Хусеин бе извадила – всяко включване на Железния купол струва близо 200 милиона на Израел. И докато Иран ги бомбардира с евтино изработени ракети, Израел за да се защити, харчи по двеста милиона на всяко активиране на системата. Диана беше изчислила, че ако Иран беше продължил да бомбардира още месец, Израел щеше да е назад с 20 милиарда долара заради активацията на Железния купол. Израел подцениха броя на иранските ракети и колко изгодна е направата им. Винаги е опасно да подценяваш врага си. Винаги е опасно и да си сам. В момента Израел е напълно сам в Близкия изток и никоя арабска държава не би се обърнала срещу Иран след събитията в Газа. А и монархиите от Персийския залив инвестираха в Тръмп пари, които дори не можем да си представим. Едно е да даваш на Тръмп – като Саудитска Арабия и Катар, друго е да взимаш от него, като Зеленски и Нетаняху. Така че и този път Нетаняху си направи сметките грешно. Предполагам – и се надявам – когато тътенът на иранските ракети заглъхне и израелците се успокоят – да му потърсят сметка за жертвите на тази авантюра.
Юлия Ал-Хаким
