Поставянето на диагнозата "Зависимост" означава наличие на психичен болестен процес
"Една от най-тежките глобални здравни кризи на съвремието е свързана със злоупотребата и зависимостта към психоактивни вещества", казва д-р Йоанна Маринова, част от екипа на Клиника по психиатрия на ВМА, в Международния ден за борба със злоупотребата и нелегалния трафик на наркотици (26 юни).
Снимка: ВМА
Каква е тревожната статистика според световната здравна организация:
– Около 600 000 души всяка година умират вследствие на употребата на психоактивни вещества.
– Всяка година около 40 милиона души страдат от тежки психични разстройства, свързани с употребата на наркотици, но едва 1 на всеки 5-има души получава необходимото лечение.
– Почти 1% от населението в света страда от зависимост към психоактивни вещества – като най-чести засегнатите групи са млади мъже на възраст между 18-30-години.
– Освен със зависимост и/или вредни последици за физическото здраве – злоупотребата с психоактивни вещества /марихуана, амфетамини, метамфетамини, кокаин, райски газ и други/ се свързва и с причиняването на остри и хронично протичащи психози, тежки манийни или депресивни епизоди, криминализиране и тежък социален упадък.
У нас тревожна тенденция е ранното започване на употреба на психоактивни вещества – първата проба често е между 13 и 15 години. Установена е положителна връзка между употребата на марихуана в по-ранна възраст и употребата на по-тежки наркотици като амфетамини/кокаин в по-късна възраст.
Разлика между злоупотреба/вредна употреба и зависимост:
Широко използваният термин „злоупотреба“ съответства на диагнозата „вредна употреба“ в Международната класификация на болестите. Това е вид употреба, която води до здравословни, психологически /депресивни епизоди, емоционална лабилност/ или социални последици за употребяващия/загуба на работа, криминални прояви, развод/.
Зависимостта е по-тежка форма на употреба, болестно състояние, което се диагностицира при наличие на 3 или повече от следните 8 признака, наблюдавани в последната 1 година:
– Силно непреодолимо желание за употреба на веществото;
– Нарушен контрол върху употребата му;
– Физическа зависимост – симптоми на абстинениция при спиране или намаляване на употребата;
– Приемане на веществото с цел облекчаване на симптомите на абстиненция;
– Развиване на толеранс към веществото – по-високи количества от веществото са необходими за постигане на същия ефект;
– Стесняване на личния репертоар от начини на употреба на веществото;
– Пренебрегване на други удоволствия и интереси за сметка на употребата;
– Употребата продължава въпреки редица вреди – здравословни, социални или психологически;
Поставянето на диагнозата "Зависимост" означава наличие на психичен болестен процес – което налага незабавно лечение и подкрепа. Без намеса, заболяването прогресира: мозъкът се „променя“, заради влиянието на веществото, способността за самоконтрол отслабва, здравето и социалното функциониране се влошават.
Какво можем да направим?
– Информираност: Зависимостта е заболяване, а не морален провал – превенцията започва с образоване и говорене открито за проблема.
– Ранна интервенция: задължително е посещение при психиатър, който да диагностицира проблема и да назначи медикаментозно лечение. Препоръчва се в комбинация със специализирана психотерапевтична подкрепа.
– Достъп до помощ: Подкрепата от семейството и обществото, без осъждане, е ключова. Лечението е ефективно, ако е навременно и цялостно.
Зависимостта не е слабост на характера, а заболяване, което променя мозъка, поведението и междуличностните взаимоотношения на индивида. Лечението работи – когато се приложи навреме и с правилните подходи, устойчивост и постоянство. Подкрепата от близките и обществото е от решаващо значение – стигмата към зависимостите отдалечава хората от помощта, от която се нуждаят.
trud.bg
