В Конгреса искат импийчмънт на президента за разпореждане на военни удари без одобрение
Тръмп се оказва между два трона – този в Овалния кабинет и онзи в Осло
Юнският въоръжен сблъсък на САЩ и Израел с Иран изглежда приключи. Засега. Всяка от страните уверява света и своите граждани, че е със забележими придобивки накрая. Президентът Тръмп, разбира се, с грандиозни – не само за САЩ, но и за човечеството.
Шумят радостно и властите в Израел, в Техеран задоволството е по-умерено.
Заобикалящият ги свят е скептично-иронично настроен. Бурното и прибързано изразяване на радост най-често цели манипулиране на масовото съзнание – чрез вкарване под силно медийно налягане на изгодната първа информация. Знайно е, че след нея достоверната, дори подкрепена с аргументи и факти, се възприема с пъти по-слабо и обикновено с много резерви.
Израел нанесе масирани изненадващи въздушни удари по важни обекти в Иран, докато Вашингтон заглавичкваше с преговори Техеран. Изненадата винаги носи печалби и преимущества – още първия ден след бомбардировките премиерът Нетаняху възклицаваше за нанесени непоправимо тежки поражения на ядрени обекти на противника.
На втория направо обяви пълен контрол над въздушното му пространство и пое към следващата си задача – сваляне на властта там и пълна капитулация. Но се наложи от Вашингтон да се произнесат серия люти заплахи срещу Техеран, искания за капитулация и смяна на режима. Защо, ако горните цели на Йерусалим вече са били постигнати, както се изцепи Нетаняху?
Не само не са били постигнати, но на третия ден и Иран започна да нанася удари по Израел с ракети и дронове. Противовъздушната му суперзащита се пропукваше все повече, не допускаше никаква информация за пораженията – значи са били чувствителни. Наложи се САЩ да се намесят явно и то незабавно. Толкова може Израел без пълното обгрижване от САЩ. Победили били Иран.
IL Fatto Quotidiano: „Тръмп спешно реши да удари Иран, защото Израел стоеше пред неминуемо поражение… Иран бомбардира Израел така, че да избегне американската намеса… Но някои ирански ракети са способни да поразят Израел за 400 секунди и не могат да ги прихванат… а след десет дена бомбардировки заводът за обогатяване на уран във Фордо остана невредим.“
The Jerusalem Post: „Изявленията, че ядрената инфраструктура на Иран е била напълно унищожена, не издържат на критика. Израел рани Иран в крака, а не в главата. 71,6% от израелците са против прекратяването на огъня, военните действия срещу Иран трябва да продължат. ‘Ако някой иска да те убие, убий го пръв!’ – принцип от Талмуда.“
Още през януари 2009 г., в интервю за Today's Zaman, Норман Финкелщайн предупреждава света: „Израел подготвя атаки срещу Иран… Това е луда държава.“ И цитира Нетаняху: „Израел е готов да използва военна сила, за да окупира отново всичките 636 400 квадратни мили от съвременен Иран, които са част от Обетованата земя, дадена на еврейския народ по библейска заповед…“
Какво трайно примирие с такива? Не да ги спасява – САЩ настояват, а да убиват посочените, тъй като сами очевидно не могат. Искат си документирано „Велик Израел от Нил до Ефрат“, че и цял Иран заедно с Турция към него, но във Вашингтон се помайват да им го осигурят! Съответно аятолласите – и не само те – знаят за туй израелско щение и се стремят да няма никакъв Израел.
А шефът на Агенцията за атомна енергия на Иран, Мохамад Еслами, твърдо заяви по държавната телевизия, че страната му възнамерява да запази своята ядрена програма.
Такава е действителността. Друга я рисува Доналд Тръмп: „Израел и Иран напълно се съгласиха с пълното прекратяване на огъня… Поздравявам Израел и Иран за мъжеството и мъдростта, проявени за приключването на тази война.“
Твърдо е решен да влезе в историята. Дали като спасител на света, или като първият политик, получил Нобелова награда за мир след бомбардировка на ядрен център с обогатен уран. В първия си мандат не започна нито една война и получи две процедури по импийчмънт, вместо Нобел. Барак Обама го получи авансово, за да участва в конфликти в Либия, Сирия, Пакистан и Йемен.
Новите времена изглежда изискват ново разбиране на понятието „мир“. Особено когато такова се дефинира в Йерусалим и се отстоява с американски бомби и ракети. След удара по Иран, извършен с мотива „Израел има право да се защитава, като напада“, Тръмп се монтира в центъра на световната сцена и като претендент за Нобел.
Ако не заради добродетели, то поне заради услужливост. Откъде идва тя при личност с неговия профил? Рей Макгавърн, който е работил 27 години в ЦРУ, подсказва: „Нетаняху има едно-друго за Тръмп. И, разбира се, ционистите се възползват от това, за да го накарат да действа неразумно, което, по всичко личи, се е случило в началото на тази седмица.“
За компромат намеква прозрачно. Споделя увереността си, че Путин и китайците са заявили ултимативно на Тръмп да спре да действа в угода на Нетаняху. Макгавърн добавя: „Нетаняху носи отговорност за геноцид. Може ли той да замисли употреба на ядрено оръжие в критична ситуация? Бих отговорил така: да, разбира се!“
Трудно е да не се забележи, че всеки американски лидер, който демонстрира безусловна лоялност към израелските интереси, много често получава и международни аплодисменти. Израел – пряко или чрез лобита – упражнява влияние върху редица институции, включително и върху мирния Нобелов комитет. Няма да се учудим, ако тези дни Тръмп изведнъж се окаже номиниран.
Междувременно в Конгреса звучи друг рефрен. Александрия Окасио-Кортес и група прогресивни демократи настояват за импийчмънт – не заради любовта им към Иран, а защото президентът разпорежда военни удари без консултации и одобрение. Под 20% от американците подкрепят военна намеса на САЩ в Иран. Дори сред поддръжниците на MAGA се долавя разочарование.
Все пак първо Нобел, после и импийчмънт евентуално. Така Тръмп се оказва между два трона – този в Овалния кабинет и онзи в Осло, където наградите се дават не за мир, а за военни агресии, препоръчани от световни задкулисни власти.
Тръмп за 12 дни изригна огромен куп лъжи, неговата позиция изглеждаше крайно непоследователна. И в Америка, и в Близкия Изток, и по света се чудят какъв план има в главата си, какво всъщност прави Вашингтон? Никаква хармония не е настъпила в региона, никаква велика победа не е донесъл той.
Разузнаване с бой бяха тези 12 дни, погледнато от друга страна. При което Иран плати доста по-скъпо – главно поради собствени груби грешки в сферата на сигурността. Чувствителни загуби понесе и Израел, а Вашингтон постигна предимно имиджови успехи. Явно нетрайни – предстоят разкрития за ползите и загубите в операцията.
Тръмп иска усъмнила се във великата победа авторка в CNN да бъде „изгонена като куче“. Специалната операция „Среднощен чук“ е измислена, за да се подкрепи в тежък момент окончателно побеснелият Израел. Тя разкри обаче, че САЩ не могат да прибегнат към открита военна интервенция в този регион. Най-вероятно и в други.
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
