Българското здравеопазване е тресавище в което се давят хиляди българи. Отчаяни и примирени някои от тях слизат на автобусна спирка „Ракова болница“, съпроводени от безразличието на останалите пътници, забили носове в Джи ес Емите си.
България все още разполага с отлични специалисти, лекарства, скенери и преподаватели, които формират млади лекари. Голяма част от тях напускат страната. Връзката между държавна и частна медицина е скъсана. Аптеките в София са буквално на всеки ъгъл. Конкуренцията между цените на лекарствата варират без никакъв контрол. В провинцията, малките градове и най-вече в селата има навсякъде Easy Pay, но не и аптеки. Погребалните фирми са в разцвет навсякъде. Ситуацията на страната такава каквато е, задоволява много хора. Търпеливи, вежливи и печеливши…Ако нищо не се предприеме, България изчезва пред очите ни.
Тошко Йорданов ритна масата на здравната система, като посочи изтичането на лекари, чието обучение плаща българската дължава, а западните болници ползват, без какъвто и да е свян за обезлюдяването на България. Не бил сложил Тошко "бели ръкавици" в начина си на говорене!? Езика му бил обиден? Посетете болница, в която са на лечение хора с ракови заболявания и им дайте думата. На тях и на близките им. И ще видим, кой реално е обиден и кой е възхитен от Тошко Йорданов.
Смелостта му да повдигне жизненоважен за България въпрос заслужава поздравление и подкрепа. До сега никой не посмя да го направи.
Що се отнася до езика, българите от САЩ или Великобритания могат да информират сънародниците ни, за цветущия речник на депутати и сенатори във Вашингтон и Лондон, където "Son of a bitch" е второто обръщение след Добър ден.
P.S. Като ученик в София, летните ваканции прекарвах винаги в родния ми Лом. Имах един приятел с прякора "Сома". Той беше всестранно развит младеж. Участваше в състезания по плуване, бокс и футбол. Един ден ние обикаляхме Лимана и търсехме подходящо място къде да се гмурнем, защото жегата беше трудно поносима. Изведнъж Сома видя удавник, чието тяло плуваше безжизнено на повърхността. Приятелят ми скочи във водата и задърпа нещастника към брега. Помогнах му да го извадим. Сома опита изкуствено дишане – без резултат. Тогава го хвана за краката и започна да го върти кръгообразно докато непознатия започна да повръща. Човекът издаваше стонове и в същото време изпразваше дробовете си от водата, която беше погълнал. Сома го постави на земята по гръб и започна да му бие шамари докато удавникът отвори очи. За първи път присъствах на подобно спасяване. Сома явно имаше солиден опит. Удавникът се изправи колебливо. Изледа ни враждебно с мътния си поглед и извика: Защо ме биете бе простаци и тръгна към града залитайки като пиян. Завинаги ще помня Сома, побойника от Боруна, който спасяваше удавници.
Божидар Чеков
