На паметника в Оборище е изсечено името на предателя Ненко Терзийски.
Минава през цялата ни история, живо е и днес
Мой колега е издирил около 60 издайници на Васил Левски
Предателството не е българско изобретение, съществува от дълбока древност по целия свят. При нас обаче е обърнато в национален манталитет. Хрониките свидетелстват, че мнозина средновековни владетели са негова жертва. Дворцови заговори прекъсват нишката на живота им.
Османлиите превземат старопрестолния Търновград също с предателство. По време на игото това цвете на злото избуява със страшна сила. Мой колега е издирил около 60 издайници на Васил Левски. Поп Кръстю Никифоров е замесен, но далеч не е само той. Ето го Иван Лилов Фурнаджиев от Тетевен.
„Кой е Васил, другарят на Димитра,* и откъде е?“, питат го агите. Той е от Карлово. – отвръща Фурнаджиев. – Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единът му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри.“
Следващите въпроси: "Истинни ли са думите, които казахте, и които тук по-горе са записани? Имате ли някои други сведения? Няма ли да ги кажете, за да принесете услуга на държавата?"
"В услуга на държавата каквото знаех, казах го. Горезаписаните ми думи са истинни. Аз самичък ви издадох комитетската работа, за да си спечеля заслугата на доносчик", кълне се Иванчо и добавя: "Възнаградете ме, това искам! Ето, аз издавам!"
Априлското въстание е изумителен документ за тази тъмна страна на българската душевност. Още първата пушка пука заради нашенски Юда. Легендата гласи, че от шумата на Оборище излязла черна змия, която искала да клъвне Ненко Терзийски. Той е делегат от пазарджишкото село Балдево. На съзаклятническия форум Ненко бил неспокоен.
"Ами ако някой измежду нас отиде и предаде на турците, че българите се готвят да въстанат, то какво има да стане?", все се питал и правилно отговарял: "Голяма награда ще да даде правителството на тоя човек, но и той не може живя между българите."
За да не го изпревари някой, Ненко хуква от Оборище към Пазарджик и изпява всичко пред Али бей. Телеграфът почва да щрака в Пловдив, Одрин и Стамбул. Един отред чалми иде в Копривщица да арестува водачите на въстанието. Така първата пушка подранява на 20 април вместо на уговорения 1 май.
След погрома неколцина бунтовници влизат в кошарата на някакъв турчин. "Ага, виждаш работата в що се състои, ние сме комити като две и две четири; но от вас не искаме друго нищо освен хляб", рекли изгладнелите. Османлията пъргаво вари кафе и се разпорежда за ядене. На тръгване нашите искат да му платят, но той отказва – бил изпълнил закона на гостоприемството. За капак сочи на бегълците откъде да минат, та да заобиколят башибозука.
"Българите не постъпяха така. Освен предателството, ако някой измежду тях се намереше по-добър, той питаше най-напред колко пари ще му заплатим за труда", разказват оцелелите Ботеви четници Никола Обретенов и Сава Пенев. "При разказа на двамата приятели аз ще да прибавя това, че не познавам ни едного бунтовника, който да не е бил издаден от българи", свидетелства Захари Стоянов.
Стига се дотам, че понякога поробените искат засада, а поробителите се дърпат. През май 1876 г. например овчарят Трифон Семов полага титанични усилия да предаде трима въстаници. Клетниците първо се крият в кошара на негови роднини, после се мушкат в пещерата Топлата дупка. Трифон им обещава да ги прекара през Искъра до софийското село Оплетня. Целта му е да ги предаде.
Търси ортаци, но селските първенци отказват да участват в черното дело. Тогава Семов отива при бюлюкбашията. "Кажи им да бягат", маха с ръка турчинът. Той е пренаситен от жестокости, а и не иска да рискува живота на хората си. Чобанинът обаче заплашва, че ще се оплаче във Враца. Поставен натясно, правоверният скланя да устрои засада.
Докато вървят към лобното място, единият беглец усеща измамата: "Трифоне, мирише ми на турски тютюн." В този миг гръмват шишанетата. Провидението спасява юнаците, прострелян пада само издайникът.
Овчари като Трифон Семов участват в мащабната предателска операция "Стригана глава". Хитроумни селяни ловят пръснати из планината въстаници с хлопки и звънци на кръста. Дрънчат по чукарите, а обезумелите от глад априлци мислят, че е добитък. По звука намират пастирите.
В кошарите и мандрите обаче нарочно няма храна. Това кара гладните да пращат чобаните до близките села. Онези се връщат с потери. За да не стават грешки като с Трифон, властта нарежда издайниците да са с остригани глави. Късите прически ги отличават от рошавите и брадясали комити.
На Вълю Стоилов се пада честта да води през Тетевенския балкан самият Георги Бенковски. Свинарят с прозвище Мечката храбро крачи и пее хайдушката "Янкина буля думаше…" Хората на Бенковски се чудят защо е толкоз весел, не знаят, че това е уговорен сигнал с хайката. Упътвани от гласовития, турците сколасват да постоят ново мостче и да го хванат на мушка.
Георги Бенковски е предаден с песен.
На 12 май дружината приближава засадата. Понеже са пръснати и оловото може да пропусне някой, Вълю ги спира преди да минат реката. "Хайде сега по-скоричко, дръжте се един от други да не паднете през мостенцето, па се не бойте вече", упътва ги той. Сетне се хвърля по корем в храстите.
Очевидецът Захари Стоянов документира: "Докато се готвех да попитам защо старецът се влече по земята, устата ми се заслюнчиха, езикът ми засъхна на гърлото. Около двадесет и повече пушки от двете страни на реката от четири страни изгърмяха отгоре ни и куршумите бръмнаха около ни като пчели…"
Освобождението не пресича предателството. Вместо на Османската империя „черните души“ почват да слугуват на Руската. Първо платени от Азиатския департамент, после на щат в КГБ, днес кадри на Федералната служба за сигурност.
Николай Малинов води колоната на сегашните национални предатели. У нас го съдиха за шпионаж, а президентът Владимир Путин го награди с "Орден на дружбата". За плодотворната му дейност по сближаването и взаимното обогатяване на културите на нациите и народностите!
* Става дума за Димитър Общи.
Автор: Росен Тахов
trud.bg
