Вървя в жегата по “Графа“, доста чужденци щъкат. Търсят локация за хапване явно някъде към “Шишман“, там са добри заведенията и ги чувам как си коментират:
– Интересен град…
– Има красиви постройки на доста места…, но прашно и неудобно за ходене,…постоянно се спъвам…
То и ние така, затова все в краката си гледаме. Като кучето на Павлов сме, обикаляме ли чужди градове, все нагоре ни е погледът, а приберем ли се, забождаме поглед надолу към тротоарите.
– И много бездомници, много! Гадно миришат…, казва единият, а девойката до него:
– Lots of people smell bad…
Вярно, изпълзял е на припек страшно много бездомен, безработен, просещ, припяващ за милостиня окаян народ. Влачат огромни торби, други са налягали по градинките. Като безкраен, безрадостен бивак за клетници е София. И за безкъпници също! Няма такава дума, но такива хора бол. В пъти повече от клошарите!
Автор: Ана Кочева
——
Когато духовната джендър-смрад
завземе властта в една държава
или град – това се получава.
Александър Урумов
