Аутопсия на един откраднат живот: От Гилгамеш до IKEA
На повърхността всичко е просто. Живеем в епохата на най-голямата свобода и най-щедрото позволение, давано някога на човека.
От всеки билборд и рекламен клип, от устата на всеки инфлуенсър чуваме едно и също евангелие, свещената мантра на нашето време:
„Живей за мига! Наслаждавай се на живота! Ти го заслужаваш!“
Когато съвременната система казва „Живей за мига“, тя говори за потребление.
„Наслаждавай се на живота!“ е просто по-елегантен начин да се каже „Вземи бърз кредит за онази нова кола, която видя.“
„Инвестирай в себе си!“ означава „Купи си скъп крем против бръчки, за да отложиш за малко страха от смъртта.“
„Създавай спомени!“ е кодовата дума за „Плати за скъпа екзотична почивка и я покажи в Instagram, за да предизвикаш завистта на другите.“
В тази "освобождаваща" философия откриваме един перфектен търговски механизъм.
Той взема най-дълбоките ни човешки нужди – за смисъл, за връзка, за щастие, и ги превръща в продукти, които могат да бъдат купени.
Щастието е сведено до покупка. А свободата е възможността да избереш кой продукт да консумираш, за да запълниш празнотата в себе си. За кратко. До следващата покупка.
––––
В основата на всяка голяма лъжа винаги стои една велика истина. Лъжата черпи силата си като паразитира върху нея.
В древните текстове, от Епоса за Гилгамеш до поезията на Хораций, е закодирана една от най-опасните и революционни идеи, измисляни някога. Тя може да бъде обобщена така:
Щастието е въпрос на автономия.
Идеята е, че истинските, дълбоки радости в живота не могат да бъдат купени или продадени.
Те се намират в неща, които са достъпни за всеки, независимо от неговия статус: топлината на огнището, храната, споделена с приятели, смехът на дете, чистите дрехи след тежък ден, усещането за общност.
Това е съветът на кръчмарката Сидури към великия цар Гилгамеш: „Спри да гониш призрака на безсмъртието. Прегърни малкия, смъртен, но твой живот.“
Това е рецепта за щастие, което не зависи от царе, богове или системи.
То е децентрализирано, локално и извън контрола на всяка власт. И точно затова е най-опасната идея на света.
Защото човек, който намира щастие в тези неща, е почти невъзможен за управление.
Той не се нуждае от разрешение, за да бъде щастлив.
––––
Една толкова опасна идея не може да бъде оставена да циркулира свободно.
Тя не може да бъде унищожена, защото е твърде дълбоко вкоренена в човешката душа.
Затова тя трябва да бъде превзета и изкривена.
Тук на сцената излиза модерната система, която днес наричаме „консуматорско общество“.
Нейният гений се състои в това, че тя не се бори с идеята „Живей за мига“.
Тя я приватизира. Взема този древен код, хаква го и го пренаписва със своя собствена цел.
Процесът е прост:
Отдели щастието от неговия източник.
Системата унищожава източниците на автономно щастие.
Общностите се разпадат, времето за приятели се стопява, семейните връзки отслабват, собственото производство (дори на храна) става неефективно и скъпо.
Предложи платен заместител.
След като е създала вакуум, системата предлага да го запълни със своите продукти.
И тук се случва голямата подмяна:
Общността се заменя с мол или онлайн група.
Приключението в природата се заменя с туристически пакет.
Творчеството се заменя с потребление на съдържание.
Любовта се заменя със секс, продаван чрез приложения за запознанства.
––––-
И така, стигаме до ядрото. Древният код е пренаписан. И новата му версия е ужасяваща в своята ефективност:
Старият код: „Живей за мига!“ означаваше „Оценявай това, което имаш, защото то е истинско.“
Новият к
Старият код: „Наслаждавай се на живота!“ означаваше „Радвай се на простия дар на съществуването.“
Новият код: „Наслаждавай се на живота!“ означава „Вземи бърз кредит за нова кола, за да покажеш на другите, че съществуt
––––
Системата е успяла да превърне най-опасната за нея идея в най-мощното си оръжие.
Тя е превърнала рецептата за автономност в перфектен механизъм за зависимост.
Тя не просто ни продава стоки. Тя ни продава самата илюзия за щастие, след като е унищожила всичките му истински източници.
И най-големият ѝ триумф е, че ние, докато теглим поредния кредит, за да си купим поредната джаджа, която ще ни направи „щастливи“, искрено вярваме, че упражняваме своята свободна воля и живеем живота си пълноценно.
И това е нашата трагедия. Всеки от нас е Гилгамеш. Ние сме изгубени, уплашени от смъртта и търсещи смисъл.
Но вместо мъдрата кръчмарка, сме намерили хитрия търговец.
Ние не просто сме ограбени. Ние сме убедени, че сме платили за удоволствието от собственото си ограбване.
Nik Ray
