През последните месеци жителите на Бургас регулярно съобщават за необяснима остра, задушлива миризма през нощта, но всички техни сигнали до институциите завършват с констатациите, че замърсяване няма. Острата миризма обаче е факт, а причината – никой не иска да разследва.
Бургаският лекар д-р Веселин Джендов – хирург, експерт по околна среда към университета „Сапиенца“ в Рим и почетен член на научното дружество по клетъчна биология – изпрати петиция до Омбудсмана на Република България относно „нарушаване на правото на здравословна околна среда в гр. Бургас поради повтарящо се и неизяснено замърсяване на въздуха с мирис на нефтопродукти и летливи органични съединения“.
Силната и задушлива миризма, наподобяваща бензин, разредител, нефтопродукти или други летливи органични съединения (ЛОС), се усеща в различни райони на Бургас – включително Централна градска част, кв. Сарафово, Долно Езерово, Лазур, Меден рудник и други.
Миризмата често се усеща: в ранните сутрешни или вечерни часове, при безветрие или при ниски атмосферни инверсии и не е съпроводена с официална информация или предупреждение от институциите
Наблюденията и свидетелствата на бургазлии създават основателни съмнения за замърсяване с бензол, толуол, ксилол и други ароматни въглеводороди, които са доказани канцерогени според СЗО, пише в петицията до омбудсмана.
Въпреки множеството подадени сигнали до РИОСВ-Бургас и Община Бургас, официалните измервателни станции не отчитат превишения, вероятно поради:
- недостатъчен брой автоматични станции и липса на константен мониторинг;
- непълно обхващане на показателите – не се измерват рутинно бензол и други ВОС; (волатилни, летливи органични съединения)
- измерванията се извършват в разредени интервали, а не в реално време;
- липса на прозрачност относно емисиите от промишлените източници в района (напр. нефтозавод, нефтопристанище, цистерни и др.).
Според петицията в случая има нарушение на чл. 55 от Конституцията – правото на здравословна и благоприятна околна среда; нарушение на Закона за опазване на околната среда (чл. 16 и чл. 17); и липса на адекватна защита на здравето, особено за деца, възрастни и хронично болни хора.
Възможно ли е да има силна миризма на бензин, бензол, толуол и т.н., а станциите на РИОСВ и градските власти да не отчитат наличие на химически замърсители, пише в сигнала, като се посочват следните възможни обяснения:
- Малък брой станции: в повечето български градове станциите са малко на брой и често не са разположени в най-засегнатите квартали.
- Разредени интервали на измерване: някои станции не правят непрекъснат мониторинг, а периодични измервания – например веднъж на час или дори по-рядко.
- Не всички станции измерват бензол, толуол, ксилол и др.: най-често се измерват ФПЧ (фини прахови частици), NOx, O₃, SO₂, а ВОС (волатилни (летливи) органични съединения (ЛОС) често остават без мониторинг или се следят само частично (например само бензол).
ВОС са усещани дори при ниски концентрации
Много ВОС, особено ароматни въглеводороди като бензол, имат много нисък праг на мирис – можем да ги помиришем при концентрации далеч под санитарните норми.
Пример: бензолът има праг на мирис около 1,5 ppm, (части на милион), но здравната норма в ЕС е 5 µg/m³ средногодишно, което е много по-ниска концентрация, а и измерена в различна единица.
В писмото до омбудсмана се настоява да упражни правомощията си за защита на основните права на гражданите по смисъла на чл. 150, ал. 3 от Конституцията и чл. 19–21 от Закона за Омбудсмана и да поиска от компетентните органи (МОСВ, РИОСВ, МЗ, Община Бургас):
- инсталиране на станции за измерване на ВОС и бензол в квартали, където се усеща миризмата, и централната градска част;
- публикуване на пълни и прозрачни данни в реално време;
- изграждане на механизъм за ранно предупреждение към гражданите.
Кой е източникът на задушливата миризма?
Претоварването на нефт между танкерите в морето, нефтеното пристанище „Росенец“ или „Лукойл – Нефтохим“ се сочат като възможните причини. Разследване на Обективно.БГ показа, че руският петрол влиза у нас като египетски, а не руски чрез претоварване от кораб на кораб. Претоварване обаче се извършва не само на руски петрол заради санкциите, но и в случаи, когато танкерите не са способни да влязат на терминала поради техническите си характеристики. Това претоварване е разрешено от закона.
От Дирекция „Морска администрация“ в Бургас заявиха за Обективно.БГ, че танкерите имат разрешение да извършват претоварването под строг контрол и спазвайки стриктно правилата за безопасност, за да няма разлив в морето. Със заповед на Морска администрация в Бургаския залив се въведе 35-километрова зона, в която не се допускат танкери да чакат на рейд.
„Напълно възможно е с въвеждането на 35-километровата буферна зона, да се избегнат неприятните миризми на нефтени продукти към града“, обяви директорът на „Морска администрация“ – Бургас инж. Живко Петров. Потърсен за коментар от Обективно.БГ защо острата миризма продължава въпреки въвеждането на 35-километровата забранена зона, той отговори, че в града действа и петролна рафинерия.
Според него, тъй като рафинерията не работи с руски нефт заради санкциите, свързани с войната в Украйна, танкерите превозват различни видове нефт, които трябва да смесват, за да се получи, този който й е нужен.
„Ние сега се сблъскваме с превоза на такива типове нефт. И нашето съмнение е, че по-лекият се нагрява по-бързо от слънцето и високите температури, повишава се налягането и то някъде трябва да излезе. Когато този танкер изчаква, за да влезе в терминала да разтовари, там мястото е едно и трябва да се редуват, е възможно да се получат тези миризми. Това е нашето заключение след един месец лутане“, обясни инж. Живко Петров. Въпреки това проблемът остава нерешен и Бургас продължава да диша въздух с остра, задушлива миризма, който обаче според РИОСВ не е опасен.
Според директора на РИОСВ-Бургас Павел Маринов до момента няма доказателства за реално обгазяване на града: „Това, че се усеща миризма, не означава автоматично наличие на висока концентрация на вредни вещества“. С това за чиновниците в Бургас случаят се счита за приключен.
