Не приватизирай, а оптимизирай! Обществени имоти с „отпаднала необходимост“ е неолиберален скелет
Едно си баба знае, едно си бае! Тези 35 години на провален неолиберален „Преход“, при който в центъра на птолемеевата вселена бе поставена частната собственост – „неприкосновена“ според новата Конституция, и при който всичко общонародно трябва да премине в частни ръце (с изключенията по Чл. 18.), продължава да се практикува и от новата „слепка“. Частното остава неприкосновено, а общото става „прикосновено“!
В случая не влизаме в грандиозния словесен двубой „президент – управляващи“, понеже и при служебните правителства разпродажбите на държавни имоти с „отпаднала необходимост“ са били практика, но сега с тези 4 400 обекта практиката става Гранде практика, което навява спомени за нашенската Гранде корупция. При предишната Гранде приватизация и свързаната с нея Гранде корупция бяха приватизирани 5 278 държавни предприятия (2 939 цели предприятия и 2 339 обособени части). Наивници, пазите ли си още боновите книжки?!
Впрочем, на две територии няма grande corruption et petite corruption – на българската и на лунната. Но за втората не е съвсем сигурно (благодаря ти, Айнщайн). Да поясня, голямата корупция се отнася до корупционни действия, включващи високопоставени служители, често в управлението на публичния сектор, които злоупотребяват с положението си, за да получат лична финансова, властова или политическа изгода. „Министър 10%“ на най-високо ниво или „Кмет 30%“ на общинско ниво – тези тарифи са известни, въпреки че „Иван не си каза“. Дребната корупция, от друга страна, се отнася до корупционни действия в по-малък мащаб, често извършвани от държавни служители или публични длъжностни лица при изпълнение на ежедневните им задължения. Например, братът на кмета и фактор в Държавна агенция за безопасност на храните, а сестрата на кмета – фактор в Регионалната здравна инспекция (РЗИ) – ха иди че не плащай „дължимото“! Но като сумирате ежедневната дребна корупция, сметките излизат доста тлъсти! Някой да не осъзнава практиката на „независимата“ правосъдна система, при която гамени и престъпници се пускат под „домашен арест“ срещу мижава сума или с гривна?! По време на „домашния арест“ се събират едри суми, които пътуват в правилната посока, за да се елиминира или омекоти крайната присъда. Да, правосъдната система е наистина напълно „независима“, освен от финикийски знаци!
Да забравим за момент Гранде корупцията, срещу която воюваше в едни други времена БСП, а сега с тази задача са се заели от ПП чрез подписката за спиране на приватизацията на имотите с „отпаднала необходимост“, а от броени часове – и самият президент.
Факт е че сегашната българска държава не е в състояние да управлява обществената собственост, но и „поне да я боядиса“, както се казваше в един брадат афоризъм. Зад фасадата на „пазарната икономика“ и „демокрацията“ лъсва истината че държавата е банкрутирала в своята най-важна функция – да поддържа общата собственост. Сегашната българска държава, за нея става дума!
Да, някои съвременни държави управляват държавните имоти значително по-ефективно от България, като използват модели, които не са свързани с изискването за „пълна“ приватизация (неолибералният „скелет“ от гардероба), а вместо това оптимизират ползването им за обществена полза.
Ето няколко поучителни примери за добри практики на обществени имоти с (не)отпаднала необходимост. И да подчертая нещо особено важно: държавната собственост може да бъде двигател за устойчиво развитие, а не обект на корупция, затова тя се разширява и обогатява, а не се приватизира!
Ето няколко примери от Европейския съюз, където държавните имоти се управляват ефективно без масови приватизации, а с фокус върху обществена полза:
В Германия са на почит комуналната собственост и дългосрочното планиране. Общините притежават 80% от горите, 40% от жилищния фонд и ключовата инфраструктура (водоснабдяване, транспорт). Управляват се чрез специализирани компании (напр. Stadtwerke – градски предприятия). Утвърдени са силни антикорупционни механизми: всички сделки се публикуват в портала https://www.vergabeportal.de, а граждани могат да подават жалби за нередности чрез платформата https://www.lobbycontrol.de . Например, Мюнхен притежава 98% от земята в града и я отдава под дългосрочен лизинг, като печалбите отиват за строителството и поддържането на социални жилища.
Виена в Австрия е разработила отличен социален жилищен модел. Градът притежава 60% от жилищния фонд, които се управляват от Kommunalbau – специализирана държавна компания. Наемните обществени жилища са с 80% под пазарната цена, а качеството им е високо. Ползите са за хората с ниски и средни доходи, които са по-голямата част от гражданите. Ето актуалните данни (към 2023–2024 г.): общински са над 220 000 апартамента, които обслужват над 500 000 жители (около 25% от населението на Виена). Средният размер на жилищата е около 60–80 м2 с 2–3 стаи; има и малки апартаменти с 40 м² за самотни хора, както и големи семейни жилища (до 120 м². Виена добавя 5 000 – 7 000 нови социални жилища годишно чрез Kommunalbau и партньорски програми. Това не са апартаменти-кутийки в градски гета, архитектурата им смесва модерен дизайн с исторически елементи (напр. „Суперблоковете“ от 1920-те); всички нови сгради са с ниско енергийно потребление (клас A+); обградени са със зелени площи, включващи вътрешни дворове, градини и детски площадки. Още нещо интересно за българските кметове (г-н Терзиев, например): наемът е 4-6 евро на м2, но наемът е ограничен до 20–25% от дохода на домакинството. Критерии за получаване на достъп до държавно жилище са доходът (под 52 000 евро годишно за семейство (за 2024 г.), минимум 2 години пребиваване в Австрия и приоритет имат семействата с деца и хора с увреждания. Управлението и прозрачността са на бял свят: държавната агенция Wiener Wohnen управлява жилищата с пълен онлайн достъп до всички сделки: (https://www.wienerwohnen.at), а наемателите участват пряко в решенията за поддръжка и ремонти. Финансирането на новото държавно строителство е осигурено чрез данъци (0,5% от данъка върху дохода) и държавни субсидии. Защо този модел работи? Защото е с дългосрочна визия – Виена купува земи обратно от частни лица, за да запази контрол, защото жилищата не могат да се продават с печалба и още нещо, понеже в едни и същи сгради живеят хора с много различни доходи.
В Швеция държавните имоти се използват и като инвестиционен инструмент. Например, държавната компания Akademiska Hus (https://www.akademiskahus.se) управлява всички университетски сгради, като ги използва за финансиране на научни проекти. Общините контролират 85% от крайбрежните имоти, забранявайки частната собственост край морета. Висока степен на прозрачност осигурява практиката всички имотни сделки се проверяват от Riksrevisionen (https://www.riksrevisionen.se), специализирана в държавен одит.
Няма „нещо гнило“ в Дания, понеже държавата провежда страхотна зелена и социална политика. О, чудо, държавата притежава всички ветрени паркове чрез компанията Ørsted (https://orsted.com), печалбите се реинвестират в зелена енергия. Копенхаген управлява 100% от общественото жилищно строителство чрез KAB (https://www.kab.dk), която е нестопанска организация. Гражданският контрол е тотален, понеже жителите гласуват за употребата на обществени земи чрез платформата MindMyCity (https://www.mindmycity.eu).
Продължаваме с практиките на Нидерландия и нейния интегриран подход. Моделът за подражание е държавната агенция Rijksvastgoedbedrijf (https://www.rijksvastgoedbedrijf.nl), която управлява над 37 000 имота (министерства, музеи, жилища). Стоманеното нидерландско правило е: никой държавен имот не може да се продаде без одобрение от парламента. Освен всичко, нидерландците използват 3D модели за оптимизация на пространството (https://3d.rijksoverheid.nl).
Далечната Финландия е пример за цифровизация и равен достъп, като в тази страна общата собственост се тачи особено високо и като скъпоценно благо. всички държавни имоти се управляват от Senate Properties (https://www.senaatti.fi). 60% от земите са публични, с приоритет за екотуризъм и грижите са поверени на местни общности. Данните за имотите с (не)отпаднала необходимост са отворени за пряко наблюдение в Avoindata (https://www.avoindata.fi).
Излизаме извън ЕС, но оставаме за кратко в Европа. Швейцария е безусловен лидер в развитието на комунална собственост чрез пряко управление. Например, общините управляват гори, езера и инфраструктура без приватизация. Цюрих притежава транспортните фирми (VBZ), които са бездефицитни. Гражданите гласуват на множество референдуми за важни сделки с имоти.
Норвегия е гениална с развитието на суверенни фондове за публични активи. Държавният Нефтен фонд, оценен на стойност около 1,4 трлн. долара, инвестира приходите от природни ресурси в публични имоти (училища, болници, паркове и други обществени обекти). Само 3% от годишната печалба се използват за бюджетни разходи, останалото се реинвестира.
Летим далече на изток, до Сингапур, който комбинира държавна собственост и пазарна ефективност. Държавата притежава 90% от цялата територия, но я отдава под дългосрочни лизинги ( най-често за 99 години) на частни лица и компании. По този начин обществото там държи контрола върху урбанизацията и инфраструктурата, а печалбите от лизингите отиват за социални програми (строителство на нови жилища, развитие на общественото здравеопазване и т.н.). Резултатът е нулева бездомност и… стабилни цени на имотите, за разлика от София, Пловдив или Варна.
Няма как да не надникнем и в Китай, известен с управлението на държавна собственост чрез много строги правила. Всички земи в страната са държавни, но се дават под 70-годишен лизинг. Градове като Шенжен са изграждани с публични инвестиции, без масови продажби, а специални комисии проверяват под лупа всяка сделка. Китай наказва за корупция 100 пъти повече хора годишно от ЕС, като по официални данни 4,7 млн. държавни служители и бизнесмени са наказани за корупция от началото на антикорупционната кампания на Си Дзинпин (2012 г.), а само за 2023 г. 627 000 души са наказани (по данни от КПК). Наказанията за Гранде корупция са: смъртна присъда (под 0.1% от случаите), доживотен затвор за „особено тежки“ случаи и конфискация на имущество (стандартна практика).
Защо тези модели работят? Защото са прозрачни – всички сделки са публични, защото целят дългосрочност , не бързи продажби за закърпване на бюджета и най-вече защото имат ясна социална насоченост – имотите се използват за обществено благо.
Общият принцип на държавниците е един: „Оптимизирай, а не приватизирай!“.
Ето няколко конкретни законодателни и институционални предложения за България, вдъхновени от успешните практики в ЕС и света, с фокус върху ефективно управление на държавната собственост и борба с корупцията:
1. Създаване на „Агенция за публични активи“, чиято функция да е централизирано управление на всички държавни имоти (включително общински) в една прозрачна платформа. Предварителна забрана за продажба на стратегически имоти (гори, крайбрежия, инфраструктура) без референдуми; дългосрочни лизинги (до 30 г.) с публични търгове.
2. Цифровизация и прозрачност. Например, чрез Единен електронен регистър на всички държавни имоти с достъп за обществеността (като https://data.rijksoverheid.nl в Нидерландия), който да включва: история на сделките, оценки, текущо използване. Законова промяна: § 15 от Закона за държавна собственост да се допълни с изискване за публикуване на всички договори в отворен формат.
3. Обществени референдуми за големи сделки. Задължителни референдуми за продажба/отдаване под наем на имоти над 1 млн. лв. (като в Швейцария). Гражданите да гласуват чрез е-платформа с квалифициран електронен подпис.
4. Строг контрол и наказания. Например, създаването на Специализиран съд за корупция (като в Сингапур) със съдии от ЕС за обективност. Наказанията д включват до 15 г. затвор за неоправдани сделки и конфискация на имуществото на осъдените корумпирани служители. Законова база: чрез нови разпоредби в Наказателния кодекс (чл. 282а) за „злоупотреба с публични активи“.
5. Социално ориентирано използване на обществената собственост. Модел за жилища – създаване на „Български Kommunalbau“ – държавна компания за социални жилища (като във Виена). Финансиране от 1% от данъка върху корпоративните печалби. Наеми на ниво 30% от пазарните наеми за семейства с деца с ниски и средни доходи. Например: „Чл. 7. Държавните жилищни сгради се управляват от Национален жилищен фонд, като 50% от тях са запазени за млади семейства.“
6. Граждански мониторинг. Създаване на платформа „Докладвай корупция“ (https://anti-corruption.bg) с анонимни сигнали и публичен проследяващ панел. НПО участие в одитите на държавни сделки (като в Дания). Задължително включване на представители на граждански организации в Комисията за търгове.
7. Обучение и капацитети. Специализирани курсове за държавни служители по управление на активи (с финансиране от ЕС). Обмен на добри практики с държави като Австрия и Финландия и градове като Виена.
8. Финансов механизъм. Създаване на „Фонд за публични активи“ (като норвежкия суверенен фонд), където 50% от приходите от имоти се реинвестират в държавно образование и държавно здравеопазване. Създаване на специализирани държавни компании (като Akademiska Hus или Rijksvastgoedbedrijf) за финансово управление на имотите. Дългосрочни лизинги вместо продажби (Сингапурски подход). Строги правила за ползване на печалбите (напр. реинвестиране в образование или инфраструктура).
Заключение. Сегашното правителство с предложението за „отпадане необходимостта“ на държавни имоти демонстрира че не само не е модерно мислещо, че е демоде, а и че не знае какво да прави, черпейки от „добрите практики“ на другите европейски и неевропейски страни.
Че тези приватизации няма да напълнят дрипавия бюджет, е повече от ясно. Но че могат на напълнят някои джобове („върховни“ и на местни „феодали“), също е приемливо да е подозрително.
Увеличавайте обществената собственост, а не я приватизирайте!
Иначе
„друг ще ви смени
и толкоз!“
Боян Дуранкев
