От правосъдната система гражданите и търговците очакват точно и правилно прилагане на закона и справедливост. Също така очакват съдиите да се държат на положението, което се очаква. А положението задължава. Задължава да спазваш определен начин на обличане, поведение, морал, отношение. Да предизвикваш уважение още със споменаването на името и длъжността. В това се състои и авторитетът на съдебната система, като сбор от авторитета на всички, които са там.
Една моя професорка дълго обясняваше как трябва да се поддържа авторитет, да не се позволяват скандали в личния живот, да се обличаш прилично и винаги с оглед опазване уважението към поста, който заемаш. И най-важното – никога, при никакви обстоятелства да не допускаш дори петънце върху морала си, защото ти ще си там, за да съдиш хората и дори сянка не трябва да пада върху това дали си принципен или не.
Много години изтекоха от онази лекция, а аз се сблъсках с правосъдието. И установих, че има много съдии и прокурори, които са едновременно блестящи професионалисти, и уважавани личности, за които и приятели и врагове говорят с уважение и респект. Които, като им се чуе името, всички се заслушват какво имат да кажат. С уважение. И уважението към тези съдии се пренася и към съдебната система. Всеки адвокат, юрисконсулт или друг, свързан със съда, може да ви каже как всичко се знае и как името на някои съдии е безкрайно уважавано и почитано. И обратното.
За съжаление демокрацията направи невъзможното възможно. Хора, завършили къде ли не, навлязоха в правосъдната система. Все по-очеизвадно започна да става, че някъде се появяват хора не благодарение на професионални и интелектуални и морални качества, а благодарение на политически и други услуги. Когато политиката навлезе в правосъдието, правосъдието излиза през прозореца. Заедно с правата на гражданите, имоти, години лишаване от свобода, отношения и т.н. Защото всеки съдия всеки ден решава казуси, от които зависи бъдещето на тези, които са се явили пред него. И върху него тежи отговорността за правилно и справедливо решение. Или поне законово.
Калинките са хищници. За съжаление в правосъдната система стават все повече. Което се отразява пряко и на граждани и търговци. Все повече забавени дела, решения, които не са съобразени със закона и тълкуванията му. Все по-странни процесуални похвати и методи на действие на съда.
А желанието на калинките на всяка цена да се самоизявяват, води до още по-голяма публичност на резила. Много от съдиите дори не поддържат фейсбук профил, нито си позволяват обществени изяви. Не се снимат по бански и не си снимат новите тунингования и придобивки. Въпрос на класа. И така и трябва да бъде.
А понякога трябва просто да се запази мълчание, защото нещата са ясни.
Елена Гунчева-Гривова
