Защо срещата в Аляска беше провал за Тръмп и САЩ?
Новият световен ред, аз го наричам Постамерикански световен ред(с едноименната ми книга издадена на 3 езика в 3 държави), се оформя и ще се легитимира независимо кой е Президент на САЩ. Това е практичекса неизбежност, която аз защитавам като теза от над половин десетилетие. Всеки световен ред е бил оформян и легитимиран от система от договори или конференция между държавите-победители, завършваща с голям договор. Много хора грешно използват аналогията със срещата в Ялта, която е една от трите големи военновременни срещи, свързани с края на Втората световна война. Защо е грешна аналогията? Защото въпреки, че в Ялта Сталин постига своите цели, големият победител там е САЩ. Защото именно тогава започва това, което живеем и днес – ние живеем в рамките на все още неотишлия си американски световен ред, изразен във всяка една сфера на човешкия живот – икономика, финанси, но най-вече – култура, медии и начин на живот.
Идването на нов световен ред означава преодоляване на стария. Но на този етап това може да стане само в някои аспекти, но не във всички. Все още света живее културно и обществено в това, което САЩ създава последователно и успява да наложи на света след края на Втората световна война. Тук отбелязвам с ирония, че повечето от тези, които се борят с американското политическо и културно влияние доста често носят американски или западни марки дрехи, използват Айфон, Макбук, пишат във Фейсбук, четат Х, използват ChatGPT(американски изкуствен интелект), създават „подкасти“/предавания в YouTube по американски образец и т.н. Пиша това не като заяждане, а като необходимост от осъзнаване и изтрезняване. Моето осъзнаване съм го описал в книгите ми – аз самият съм продукт на времето, в което България беше залята от американското и английско информационно влияние, но въпреки това съм го надскочил. Но виждам, че това време не си е отишло, а напротив – то вече е с много дълбоки корени в цялото българско общество(и не само) – твърде много ученици в големите градове използват огромен брой английски думи в българския си говор, всичко, което потребяват като информация е свързано с английския, а понякога знаят повече английски от български. А ако не е английски – то е турски в по-малките и средни градове.
Защо пиша това? Защото хегемон може да бъде наречен този, който създава културен ред. Културният ред надживява политическия, това е наследството. Това е истинската мека сила. Прочетете това пак – хегемон може да бъде само този, който създава културен и обществен ред. И въпреки, че настоящото време създава културен и обществен отпадък и упадък – ние все още не сме го надскочили, а напротив – навлизаме по-дълбоко в него. Това описвам твърде подробно в книгата ми „Параметри на постамериканския световен ред“(издателство „Изток-Запад“, 2020г.) и го продължавам в книгата „България в Голямата игра“. Защо го отбелязвам? Защото именно това е един от големите аргументи защо бъдещия договор няма да бъде нова „Ялта“.
Защото сега САЩ не са победители, а губещи. САЩ няма да излязат като победители от тази световна война. Украйна е само един фронт, макар и най-важния фронт, но не и най-сложния. Най-сложният фронт на тази необявена световна война е Близкоизточния. Но за да бъде исторически, географски и времево(света вече не живее в Европоцентрично време, за справка – да се чете и разбира Фернан Бродел – „Граматика на цивилизациите“) обективно определението Близкоизточен не е точно, затова по-подходящо е той да бъде наричан Ирански.
Моята теза е, че новият договор, когато и да бъде подписан той, ще бъде синтез от няколко договора от миналото: по-близък като разбиране и дух до Вестфалския мир и Европейския концерт от Виенския конгрес след Наполеоновите войни. Но не до Ялта. Вестфалският мир от 1648г. е символ на свещеността на границите и започва зародиша на разбирането за нация, която защитава своята свещена земя. Виенският конгрес създава първото разбиране за Баланс на силите. Това са двете ключови думи на бъдещия нов световен ред – свещеност на граници и идентичности, и Баланс на силите.
Всичко, което описах до момента извежда ключовата дума, която Путин наложи, а Тръмп прие – отричайки се от цялата риторика на всички месеци от втория му мандат насам – ключовата дума Договор. А не Примирие. Това е успех за Путин.
Русия иска договор, и то не договор просто за Украйна, а договор, който да създаде нова архитектура на сигурност. И то не само в Европа, а в света. Това е геополитическото разбиране за световен ред. Няма как да е само в Европа, защото Русия има нужда от гаранции за сигурност и архитектура на сигурност, която обваха всички горещи точки, създадени по нейната граница. Това означава, че такъв договор ще трябва да включва и Кавказ, и Близък Изток(Иранския фронт).
Но.
Това означава, че САЩ трябва да признаят загуба. А организирането на среща не между Украйна и Русия, а между САЩ и Русия е де факто признаване на съпричастност и страна в конфликта. Факт, който беше твърдо отричан както от САЩ, така и от държавите от НАТО. Организирането на среща в САЩ, от САЩ, в която се преговарят САЩ и Русия показва истинското ниво на конфликта. А между Украйна и Русия няма акт за обявяване на война, а като няма такъв акт няма как да има и акт за сключване на договор.
Това е първият провал на Тръмп – той сам се вкара в ситуация да признае, че е страна в конфликта, а после опита да се измъкне и от това, като каза, че в крайна сметка зависи от Зеленски дали ще приеме условията. Но Тръмп сам създаде тази ситуация и сам влезе в нея чрез всички свои действия от януари 2025г. до сега. Вече не говори за вторични санкции, спря да говори и за ядрени подводници и т.н. Толкова много оплитания и завъртания, които в крайна сметка доведоха до всичко, което се случи в Аляска. Путин отиде там, не защото Русия има нужда да „излиза от дипломатическа изолация“ – това е един от най-несъстоятелнтие аргументи. Русия на практика показва в последните три години, че не може да бъде изолирана дипломатически. Путин отиде там, защото по този начин САЩ признаха, че са де факто не просто страна в конфликта, а са водещата страна. Затова Путин иска договор, а не примирие. Подобен договор се подписва с равностойна държава, примирие се иска от победената такава. Нито една държава, която печели война не иска примирие. Но и договор не се проси, а се налага. Моята последователна позиция е, че Русия има еднократен исторически шанс да върне в имперския си състав всички територии до Одеса. Ако не уловят този шанс, който извоюват в момента, значи си заслужават да повтарят грешките от миналото.
Тук отново паралела е към имперското минало и защо няма да има нова Ялта – да се припомни т.нар. "Донбаска реч" на Путин преди началото на СВО. Именно в нея той върна и легитимира претенциите на Русия до времето на империята от Виенския конгрес и след него.
Обратно на САЩ.
А как една империя признава загуба? На практика Тръмп призна загубата, и може би тепърва ще осъзнават и осмислят какво са направили. А това означава, че е възможно да има извъртания. Пак отбелязвам – Украйна е един фронт. САЩ имат отворени два активни и един спящ – Украински, Ирански и Китайски(Тихоокеански). Неслучайно Тръмп се похвали, че Си Дзинпин му е казал, че докато той е президент нямало да си взима Тайван. Това звучи повече комично, отколкото сериозно.
Позицията на Тръмп е сложна, до голяма степен ескалирана от самия него и поведението му – той бърза, няма време. САЩ активно навлизат в стагфлация, обществото е болно и разделящо се, има растящ обоснован антисемитизъм(преди години, когато никой не пишеше за това, го определях като кариерен антисемитизъм, но днес вече е и етнически, поради действията на САЩ в полза на Израел, пренебрегвайки собствения си интерес и подкрепяйки геноцида в Газа), САЩ започват да губят най-важния компонент на властта – илюзията за държавната мощ; това си личи по поведението на съюзниците им от Западна Европа, които въпреки американското военно присъствие на континента, отказват да изплъняват волята на Тръмп, или го саботират. Предстоят междинни избори в САЩ през 2026г., при които се увеличава шанса да бъдат загубени от републиканците и Тръмп. Самият Тръмп няма пълен контрол над „своите“, но е и изключително зависим от своите финансови донори по време на кампанията. Изключително зависим от интересите и стратегията на Израел.
Тръмп има нужда от успех, а срещата в Аляска трябваше да бъде този успех, който да завърши с тържествен обяд и двудневен престой на руската делегация. Но не беше. В крайна сметка завърши за 3 часа и 13 минути брифинг, а походните легла за руските журналисти и пилоти останаха неизползвани.
Въпросът е – ще признае ли толкова лесно загуба САЩ?
И ако не признае – какво следва. Неслучайно пиша и говоря за свързаността на фронтовете. Неслучайно САЩ иска Зангезурския коридор, който разкъсва вектора Север-Юг между Русия и Иран. Неслучайно в момента никой не говори за отношенията САЩ(Израел)-Иран. Неслучайно привържениците на Тръмп отбягват тази тема.
Да, договор ще има, въпросът е кога. Нова архитектура на сигурност в света ще има, но може ли една империя-залязващ хегемон да признае загуба толкова бързо? И много важно – едно е практическото оформяне на ред, а съвсем друго е неговата юридическа легитимация. Неслучайно това е закономерния ред: война-договор. А в постамериканския световен ред никой никого не иска да унищожава, целта е да се осигури баланс, изграден в основата на трите най-силни държави.
Един много важен детайл – ако Тръмп иска да спре „войната в Украйна“ може да го направи – единственото, което трябва да направи е да спре доставката на оръжия, включително продажбите чрез европейски посредници. В крайна сметка са важни действията, а не думите. Ако Тръмп не нареди да бъдат спрени в близко време доставките на оръжия, осигуряването на навигационна и логистична подкрепа за Украйна, то играта продължава, както и залозите. Но и зависимостите.
Твърде накратко – толкова. Всеки трябва да мисли, а не да папагалства, при това повърхностно. В днешно време твърде много се пише и говори, а малко се чете и разбира
Станислав Бачев
