Срещата между президентите на САЩ Доналд Тръмп и Русия Владимир Путин в Аляска не донесе подписан мирен договор. Защото за парафиране на документа са нужни двете страни на конфликта, а от позицията на Украйна няма легитимен държавен глава, който да го направи. Владимир Зеленски може единствено да подпише споразумение за прекратяване на огъня и нищо повече. Русия иска ясни и категорични гаранции, че бъдещият мир няма да повтори имитиращите споразумения от Минск. Това навежда на мисълта, че двамата лидери са се договорили САЩ да предизвикат предсрочни президентски избори, ако Зеленски откаже да се оттегли доброволно. А той едва ли ще го направи, защото съзнава, че в Аляска бе окончателно решен политическият му край. Оттук нататък за него не е сигурно дори физическото оцеляване – независимо къде ще се намира.
Новият кандидат за президент на Украйна ще трябва да отговори на очакванията за бъдещи политики, предварително съгласувани от Тръмп и Путин. Генерал Залужни трудно би се вписал в тази рамка, защото през последните месеци бе изтласкван напред именно от Лондон и MI6, а Великобритания не желае край на войната.
Срещата в Аляска обаче подчерта нещо още по-важно – задаването на новите рамки на глобалната политика. Това бе демонстрация на сила и символика: двамата лидери показаха, че могат да разговарят и да определят бъдещето на света извън Европа и извън посредничеството на старите играчи. С този акт Доналд Тръмп окончателно разруши либералния мит, че Владимир Путин не е ключов фактор на международната сцена.
"Аляска" не бе финалът на конфликта, а неговото истинско пренареждане в коловоза на дипломацията и реалполитиката. Основната задача пред американския президент ще бъде да наложи волята си над бившите съюзници – Европа и Великобритания. Путин недвусмислено подсказа това с думите: „Очакваме, че Киев и европейските столици ще възприемат всичко по конструктивен начин и няма да създават пречки, няма да се опитват да нарушат очертаващия се напредък чрез провокации или задкулисни интриги“.
Една от най-вероятните договорености е замразяване на конфликта в Украйна по „корейски модел“. Това би означавало разделена страна, демаркационна линия, която временно ще изпълнява ролята на граница, и мир, който никога няма да бъде окончателен. Подобен изход не удовлетворява напълно никого, но позволява на САЩ и Русия да намалят риска от пряк сблъсък. Путин ясно намекна, че Русия също желае край на войната: „Русия е смятала и смята украинския народ за братски и това, което се случва, е трагедия и голяма болка. Нашата страна е искрено заинтересована да сложи край на това“. Но само след изпълнението на предварително заложените цели на Специалната военна операция.
В този нов контекст най-големият губещ се оказва Европа. Европейските елити, градили своето съществуване върху конфронтацията с Русия и зависимостта от САЩ, днес виждат как именно Америка ги заобикаля, а Русия не ги смята за партньор в бъдещата архитектура на света. За следващите десетилетия Европа няма да бъде ключов играч на международната сцена. Тя вече е сведена до колония с нарастващ упадък. Ако след рухването на СССР Западна Европа бе сателит в еднополюсния свят, доминиран от САЩ – днес това приключи.
Да, отделни държави като Полша вероятно ще увеличат своето влияние до регионални лидери. Но общият европейски проект – ЕС – е с ясно затихващи функции. Същевременно към новите регионални играчи ще бъде и Турция – страна, която не може да бъде причислена изцяло към Европа, но именно затова ще има още по-автономна роля. Анкара се позиционира като самостоятелна сила, балансираща между САЩ, Русия и Близкия изток, и с амбиции за лидерство в Черноморския и Средиземноморския регион. Това е фактор, който ще тежи все по-силно в преформатирането на световната система.
Великобритания също се оказа жертва на собствената си агресивна стратегия. Лондон се опита да бъде „малкият Вашингтон“ в Европа, но сега може да остане изолиран както от ЕС, така и от САЩ. Ако Америка се стреми да подчини Западна Европа не като партньор, а като васал, едва ли ще позволи на британците да играят водеща роля в новоразпределените колонии.
Русия няма да се откаже изцяло от Европа, но вече няма да търси компромиси със сегашните елити в Брюксел. Москва ще заложи на двустранни отношения с отделни държави – Германия (по-напред във времето), Унгария, Словакия, Сърбия – като по този начин ще подкопава брюкселската конструкция отвътре.
Тръмп и Путин очертаха първите контури на една възможна нова ос Вашингтон–Москва, напомняща на времето преди 1989 г. и основана върху прагматични интереси. Това би означавало окончателен крах на либералния глобализъм.
Вятърът на промяната вече задуха.
Тръмп и Путин разбиват неолибералната стена на страха и диктатурата.
Валентин Кардамски
