Завиждам на монолитните хора, но и се плаша от тях. Има нещо убийствено в маниакалната твърдост да не се променяш, да не се колебаеш и да знаеш всичко. И винаги да си прав. Да пази Господ от такива същества.
Мисля си ги тия работи, като гледам срещата на Тръмп със Зеленски в Белия дом. Обстановката на срещата съвсем не ми изглежда нито толкова тържествена, нито толкова помпозна. Най-влиятелният мъж на света седи, а отляво и отдясно на него има два дивана, на които седят също толкова важни хора. До Тръмп на стол седи Зеленски.
В сравнение с вцепеняващите мрамори в Кремъл и несвършващата далечина на китайските зали и нарисувани пейзажи в тях, обстановката в Белия дом напомня на атмосферата в хола на някой български олигарх. Няма да кажа, че обстановката е скромна, но е човешка.
И, боже господи, какви нечовешки разговори се водят. През цялото време се говори за смърт и за това, дали може смъртта да спре, а в същото време се приказват странични неща, евфемизми, на моменти Тръмп забравя за какво е срещата и говори за изборите в САЩ, за измамите с гласуването по пощите, трие сол по главата на Байдън.
А Зеленски седи до него и мига на парцали, завалията.
Вече казах в едно телевизионно предаване, а сега и ще го напиша – Зеленски е ни жив, ни мъртъв. Путин е ни жив, ни мъртъв. Нетаняху е ни жив, ни мъртъв. Гражданите на Израел са ни живи, ни мъртви. Палестинците са по-скоро мъртви, отколкото живи. И всички, всички, които участват във войни и военни конфликти, са ни живи, ни мъртви. Избиваме се като диваци, за да си откраднем територия и да си осигурим спокойствие.
Седят и си приказват в Белия дом, а по света всяка секунда някой копае с лопата и изравя гроб. Всяка секунда някой умира, убит от куршум, разкъсан от бомба или просто умира, изнемощял от глад. Страхотен свят изградихме. Измислихме изкуствен интелект, но не спряхме да си копаем гробове.
И пак ще повторя – дожаля ми за Зеленски, защото го видях свит, уплашен, притеснен и главно – подведен.
Трийсет години съм бил учител и знам много добре, че родителите на провинилия се ученик, чието поведение разглежда Педагогическият съвет, седят отвън, пред учителската стая, където е съветът.
Страхотен съюз е западният, страхотно НАТО е НАТО, страхотни ценности са ценностите.
С тая среща всичко си дойде на мястото – извикали са Зеленски да му намалят поведението, а нашите евролидери чакат в коридора. Тръмп каза, че Байдън бил започнал войната и че това е войната на Байдън. Тръмп каза, че го е жал за убитите украинци, но го е жал и за руснаците и затова шапка му свалям. Щом жалиш за убитите украинци, трябва да жалиш и за руските момчета, господин Тагарев и господин Соломон Паси.
Шапка свалям на Тръмп, че жали за украинци и руснаци, и ме е срам от него, че дума не обелва за палестинците.
Мелания написала писмо до Путин да върне украинските деца и да не ги прави русначета насила. Няма да е лошо Мелания да напише писмо, по-скоро – две писма – едно до Нетаняху, а другото – до Аллах, и да моли за живота и за душите на палестинчетата.
Жената на Зеленски пък написала писмо до Мелания. Наши интелектуалци пък бяха написаха писмо да защитават Украйна, обаче забравиха да напишат писмо в защита на Палестина.
Свят да му се завие на човек от тая епистоларна въртележка и от тая демагогия.
Представял съм си какво се е случило, когато Хамас отвлече невинни евреи, когато викаха като животни и изчезваха със смаяните си пленници върху коли, джипове и каквото им падне. Знам, че е имало издевателства и изнасилвания , и си давам сметка, че ако съм на мястото на техните близки, ще пощурея и срещу Хамас, и срещу палестинците. И точно тук започва владението на Сатаната, на Шейтана, на Велзевул и на всички бесове и дяволи по света – да се избиваме, да се завладяваме, да се мачкаме, да се тъпчем.
Ето затова полудявам от гранитните и чугунени фигури, за които няма нюанси, съмнения, варианти и възможности.
Винаги съм си представял Франция, Англия, Германия, Италия като големи, силни, културни, улегнали държави и народи.Те наистина са такива, видял съм го с очите си. А сега ми изглеждат смалени, неважни и учудващото е, че откакто станахме членове на Европейския съюз и сега, откакто приехме еврото, Европейският съюз ми изглежда и по-малък, и по-несигурен. Парадоксално е, но аз си мислех, че ще е по-добре. А сега тази обединена Европа се свива пред очите ми и се смалява, и чака в коридора на Белия дом да чуе какво е наказанието, което Педагогическият съвет на САЩ ще наложи на Зеленски. На ученика Зеленски.
Опитвам се и да оприлича Зеленски на някакъв литературен герой. И привиждам в него шута, забравил своя ранг. И привиждам в него малкия човек на Чехов. И привиждам в него гротесковите герои на Гогол. И най-вече привиждам в него оловния войник, който накрая изгаря.
Нямам представа какво ще стане. Но това, което се случи пред очите ми тия години е, че изгубих вяра в почтеността, в принципите, в казаната дума, в демокрацията, в правото и в способността на хората да чуват и други имена, освен собствените си.
Погледнете ги само господарите на света – ще се пръснат от нарцисизъм и ще се пръснат от мъка, ако не чуват единствено собствените си имена.
Ами имената на останалите хора по света? Ами имената на загиналите? Тях кога ще ги произнасяме и кой ще ги чуе?
Николай Милчев
