Осемдесет и две годишен дядо е арестуван за жестокост към куче – влачил го по корем на синджир, вързан за врата, след колата си. Чудя се този нещастник, с единия крак в гроба, за какъв се мисли? Що за злоба е събрал в тоя осемдесетгодишен живот? Колко ли злини е направил? Деца и внуци има ли? Колко животни е убил така? Какво удоволствие му носи на старческата гнила душица такова издевателство и садизъм?
Обществото ни е болно. Допуска чудовища сред нас. Този човек явно не за първи път прави подобно нещо. И никой не го е спрял досега. Никой не се е отвратил, никой не е взел мерки, ако не да го превъзпита, поне да забрави да се отнася по подобен жесток начин с живо същество.
Всеки ден се изхвърлят кучета и котки – домашни, били членове на семейството. Ей така, като ненужна тежест. Дори болни. Някои дори ги връзват на синджир в гората, да не могат изобщо да оцелеят. Представяте ли си какво зло, каква тъмнина в душата си трябва да има някой, за да постъпи по подобен начин?
Докато има чудовища сред нас, няма да се оправим. Самата душа на народа ни е болна, осакатена и тъмна. Първо себе си трябва да погледнем, да излекуваме душата си, да спрем чудовищата, да си спомним какво означава да бъдеш човек. Иначе каквото и да направим, пак ще стигаме до същия резулатт. Защото държава се гради върху народ от човеци, а не от демони.
Елена Гунчева-Гривова
