Лъжата е fast food за душата.
Казват, че всеки народ заслужава съдбата си, това елементарно обяснение е колкото удобно, толкова и невярно, то ни позволява да се дистанцираме, да погледнем отвисоко и да кажем: „Те са наивни и невежи, затова ги мамят“. Това е първата лъжа, която разказваме на самите себе си.
Всъщност народите не страдат от дефицит на интелект, а от свръхдоза реалност. Лъжата, която ги поглъща, не е отрова, която им сипват скришом, а морфин, който те си инжектират сами, с широко отворени очи, в пълно съзнание, и не го правят от глупост, това е техният екзистенциален избор.
Лъжата е най-демократичният продукт, тя се купува само ако има търсене. Никой диктатор не може да държи властта си без пасивното съгласие на милионите, които знаят, че ги лъжат, и въпреки това предпочитат сладката приказка пред горчивата истина.
Затова е безсмислено да обвиняваме „медиите“, „политиците“ или „олигарсите“, те са само доставчици. Ако пазарът поиска истина, утре ще я продават на килограм, но пазарът иска надежда, простота и опрощение.
Всеки опит да разобличиш лъжата е обречен на омраза, защото ти не си спасител, а убиец на илюзии. Ако кажеш на човек, че „спасителят“, за когото е гласувал, е просто нова версия на стария измамник, ти не рушиш само политическа илюзия, а неговия психически морфин. И той ще те намрази, защото ти не му предлагаш алтернатива, освен болката на истината.
Така стигаме до извода, че хората не са глупави, те са рационални в своята ирационалност, избират лъжата, защото тя е поносима, а истината е непоносима. И колкото по-дълбока е пропастта на реалността, толкова по-висока става цената на илюзията.
Лъжата е бръсначът на Окам за бедняци. Тя превръща непоносимо сложния въпрос „Защо животът ни е провал?“ в приказка за лека нощ.
Измисля ясен, конкретен, мразен злодей – „олигарсите“, „Сорос“, „Путин“, „комунистите“, „джендърите“, „плоската земя“. Тя ти дава враг, който да мразиш.
Това е невероятно облекчение, лъжата те освобождава от непосилния труд да мислиш, да четеш, да свързваш факти, спестява ти главоболието на истината.
Лъжата е най-търсеният продукт на пазара, защото предлага три неща, които реалността не може:
Простота.
Лъжата превръща сложния проблем ("защо държавата се разпада?") в елементарен разказ с един злодей ("Пеевски", "Сорос", "Глобалистите", "Комунистите", "Путин", "Урсула"). Тя ти дава ясен враг и ти спестява мъчителния труд да мислиш.
Надежда (на дребно).
Лъжата ти предлага евтина, бърза надежда. "Гласувай за този спасител." "Подпиши тази петиция." Всичко това са ритуали, които ти дават илюзията, че правиш нещо значимо, без всъщност да правиш нищо. Това е индулгенция, плащаш си за усещането, че си добър гражданин, и после се прибираш спокоен пред телевизора.
Опрощение.
Това е най-важното. Лъжата те освобождава от отговорност, ако вярваш, че вълкът може да бъде спрян с подписка, тогава твоята единствена отговорност е да се подпишеш. След това, когато вълкът пак изяде агнето, вината не е твоя. Ти си направил "каквото трябва". Системата е виновна, така можеш да живееш със себе си.
Хората не са шарани, които кълват, а давещи се, които се хващат за всяка сламка, дори да знаят, че е сламка, защото алтернативата е да погледнат надолу, към бездната.
Всеки народ заслужава съдбата си не защото е глупав, а защото избира своята лъжа с отворени очи, но това не е глупост, а екзистенциален избор
Националната лъжа: „ние сме жертви“
Може би най-голямата лъжа, от времето на Османската империя до днес българинът вярва, че винаги е жертва – на турците, на руснаците, на немците, на американците, на „глобалистите“. Това е най-сладката лъжа, защото освобождава от отговорност. Ако винаги си жертва, никога не си виновен и отговорен за собственото си падение.
България не е жертва, а съучастник, и плащаме за собствената си лъжа. Плащаме с емиграцията на младите, с празните села, с разпада на институциите, с това че 30 години живеем в полуразруха и наричаме това „преход“.
Ако България утре рухне напълно и стане протекторат, ако изчезне като държава, това няма да бъде трагедия, а логичен завършек на избора, който сме правили отново и отново.
Всички тези лъжи се трупат като пластове седимент върху мъртвото тяло на истината. България отдавна е мумия, която поддържа илюзията за живот чрез непрекъснато инжектиране на лъжи.
Но всяка лъжа има срок на годност. Когато дозата вече не хваща, идва абстиненцията.
Дългът расте, но никой не пита кой ще го връща. Еврофондовете свършват, евтината работна ръка вече не е толкова евтина, и няма кой да работи. България буквално се изпразва, това не е метафора, демографската статистика е смъртна присъда. Когато изчезнат хората, няма значение кой управлява. Вече няма да има държава.
Системата се върти в кръг – нови „спасители“, стари лица, нови коалиции, същите зависимости.
Но идва момент, когато лъжата „утре ще е по-добре“ престава да се продава. Това е моментът, когато хората вече не вярват дори на измамата. Тогава политическата система рухва не защото някой я е разрушил, а защото вече няма баламурници.
Моралът отдавна е изяден от вътре. Когато всички крадат „по малко“, идва ден, в който няма вече какво да се краде.
Когато болниците не лекуват, училищата не учат и съдът не съди – обществото престава да съществува като общество.
Остават само индивиди, които оцеляват поединично. Това не е държава, а пустиня, в която всеки търси своята оазисна лъжа.
Натрупаните лъжи винаги избухват. Франция 1789. Русия 1917. Югославия 1991. Моделът е един и същ, обществото дълго време диша с кислорода на илюзията, докато в един момент газът се възпламенява и всичко изгаря.
България не е изключение, само е отложила експлозията, защото дозите лъжа са били достатъчно силни, но вече не действат.
България няма да бъде унищожена отвън, тя ще се самовзриви отвътре – от собствените си лъжи.
Ще ни погуби нашата страст към илюзията. Ние сме народ, който е избрал лъжата като начин на живот, и ако утре държавата изчезне от картата, това няма да бъде „несправедливост“, а логичният, неизбежен край.
Никой народ не загива от истината. Народите загиват от собствената си нужда да бъдат лъгани.
–––
Хората и народите не умират от лъжи, те живеят чрез тях. Лъжата е кислородът на обществото.
Истината боли, а лъжата приспива и убива. Народите загиват от илюзии, от собствената си страст да бъдат лъгани.
Ако България изчезне, това няма да е трагедия, а естественият край на избора, който сме правили десетилетия наред, изборът да ни лъжат, защото така ни е по-лесно. Ако искате България да я има, няма спасителен съвет, нито утешителна рецепта, има само едно – да изберете болката на истината пред сладостта на лъжата.
След България ще има земя, но няма да има народ. Ще има имоти, но не и родина, ще има спомени, но не и бъдеще.
Nik Ray
