Истината е, че в България интересът клати феса, иначе казано – много хора се обръщат натам, накъдето имат интерес. Голяма част от българите харесват и обичат Русия, свързват я с нашето Освобождение от турско робство и с хубавите спомени от социализма. На голяма част от тях не смеят да кажат своите предпочитания, защото това може да предизвика проблеми с работа, социални контакти, с властта. Някои от върлите евроатлантици всъщност са бивши комунисти, които все още не са загубили връзки в Русия и ако се обърнат нещата, русофилите, които се заявяваме като такива сега, няма да можем да се вредим да посрещнем Русия за трети път на Дунава.
Има и русофили, които не са такива всъщност. Като един известен уж опозиционен лидер, бил член на най-русофобската партия в България, критикувал остро Съветския съюз, участвал в Луков марш и привърженик на АХ, който в русофилството намира начин за увеличаване на електората си, което пък му носи партийна субсидия. Има и друг, компрометиран русофил, който е спонсорирал най-русофобските партии и движения в България, включително е спонсорирал събаряне на леви правителства, които принципно са свързани с Русия.
Сега се вижда накъде отиват нещата и много известни личности вземат завоя във въздуха с 200. Мазно се присламчват към русофилите и се надяват да бъдат забелязани. Не нам, както се казва.
Винаги съм била русофил и ще остана такава. Без значение евроатлантиците какви постановки и фейкове пробутват. И затова наблюдавам. Преобразяването от десни евроатлантически гъсеници в русофилски пеперуди. Само, че забравят едно: руснаците не забравят!
Елена Гунчева-Гривова
