Докато с едно око и с едно ухо периферно проследявах председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе, която произнесе ежегодната си реч за състоянието на Съюза пред Европейския парламент в Страсбург, усетих, че около мен се навъртат сенките на Хрушчов, Брежнев, Тато, Андропов, Черненко и Хонекер.
Мярна се за малко и Горби. Речта беше възторжена, патетична и ме върна десетилетия назад, в годините на тържествените конгреси на КПСС и БКП. Може би подобни речи са произнасяни и на форумите на Варшавския договор и СИВ, но тогава такива събития се отразяваха оскъдно в новините и в кинопрегледите и тяхната парадна тържественост не можеше да се възприеме в цялата им камедийна помпозност.
Няма да ви досаждам с преразказ на забележителната реч на фон дер Лайен, нито ще анализирам безвкусната, наивна и неадекватна на Урсулейското слово, защото ще ме намразите и с основание ще ме подхванете с шеги и подигравки. Затуй отбелязвам само веселата част на събитието, определено като реч.
Любомир Кольовски
