Михаела Филева: Живеем във време, в което вниманието е новата валута

от Измама

Време е да спрем да толерираме корупцията на всички нива

Да споделя сцената с Ед Шийрън беше сбъдната мечта

Никога не съм съжалявала, че избрах България пред Англия

В Куба разбрах, че понякога хората, които имат най-малко, дават най-много

– Михаела, на 22-ри октомври в Зала 1 на НДК ти предстои голям концерт със симфоничен оркестър под диригентството на Максим Ешкенази, който пристига специално от Щатите. С какво ще бъде по-различен този концерт и какво ти коства организацията на едно толкова мащабно събитие?
– Този концерт е сбъдната мечта. От години искам да събера поп музиката и симфоничното звучене в едно – да представя песните си в нов, по-дълбок и зрял контекст. Максим Ешкенази е изключителен диригент и човек, който носи огромен опит от сцените по света и за мен е чест, че прие поканата. Подготовката е мащабна – десетки музиканти, специални аранжименти, оркестрации, логистика, репетиции – но всяка минута си заслужава. Искам това събитие да остане като спомен не само за мен, а и за публиката – като една емоционална среща между класика и модерен звук.

– Един от специалните ти гости в концерта е легендарната Мими Николова. Как реши да я поканиш и какво ти даде общуването с нея?
– Мими Николова е част от златната история на българската музика. Поканих я, защото вярвам, че сцената трябва да бъде място на приемственост между поколенията. Общуването с нея е истинско вдъхновение – тя носи класа, елегантност и доброта, каквито рядко се срещат днес. В нея има неподправена любов към музиката, която ме зареди и напомни защо изобщо започнах да пея.

Да е на една сцена с Ед Шийрън е сбъдната мечта за Михаела.

– А как се почувства, когато тя сподели в шоуто “Като две капки вода”, че от години живее с пенсия от 310 лева и без парно? Какво говори това за отношението към артистите у нас?
– Истината беше трудна за преглъщане. Не е нормално хора, дали толкова много на културата ни, да бъдат забравени. Това показва, че все още има какво да променяме като общество – да ценим труда и таланта не само когато са на върха, а и след това. Надявам се примерът на Мими Николова да ни накара да се замислим по-дълбоко върху отношението ни към хората на изкуството.

– Кое ти беше най-интересно да научиш за живота и кариерата на Мими Николова и какъв урок могат да извлекат младите певци от нея?
– Най-впечатляващо е колко последователна и вярна на себе си е била тя през годините. Младите артисти можем да научим от нея, че талантът е само началото – истинската сила е в постоянството, уважението към публиката и любовта към това, което правиш.

Спомен от екскурзията в Малта.

– Малко преди концерта ти в НДК, ти пусна новата си песен “Коя е тя”, която носи много позитивно настроение. Какво те вдъхнови да я напишеш?
– Исках да напомня на хората – и на себе си, че животът може да бъде и лек, и забавен. “Коя е тя” е песен за любовта, но и за самоувереността. За онази усмивка, която носиш, когато не оставяш на чуждото мнение да те определя.

– Клипът към “Коя е тя” е красив и забавен. Кои идеи са твои и защо не покани Николаос Цитиридис да влезе в образа на твоя кавалер във видеото, след като той също се появява в него?
– Идеята за клипа е на страхотния млад режисьор Павлин Табашки. С чувство за хумор и самоирония представяме света на слуховете и клюките. Негово дело е страхотният сценарий, като за ролята на “сладура на квартала” поканихме Георги Блажев, a Николаос… той вече имаше своето специално участие във видеото и много му благодаря, че се включи. Сегашната му роля е много по-изненадваща и забавна.

– Кой е най-хубавият комплимент, който си получавала?
– Това никога няма да го забравя. Беше след излизането на първата ми авторска песен “И аз съм тук”. Едно момиче ме спря след концерт и ми сподели, че песента ми є е помогнала да излезе от един от най-тежките периоди в живота є. Тогава буквално ми се подкосиха краката. Осъзнах, че това, което правим като артисти, може да има реално значение за някого. Не просто да развлича, а да лекува. Това беше момент, в който си казах: “Ето, затова си струва всичко.” Когато осъзнаеш, че нещо, което си написал, сега дава сила на някого, когото дори не познаваш – това е най-големият подарък. За мен това не беше просто комплимент. Беше напомняне защо правя музика.

– Ти си един от авторите на мюзикъла “Тайната на музиката”, премиерата, на който предстои през ноември. Какво послание искаш да предадеш с текстовете, които написа за него?
– Мюзикълът е история за смелостта да следваш гласа си – буквално и преносно. В песните се усеща силно заложената идея за свободата, за вярата в собствените мечти и за това как музиката може да лекува. С целия екип се надяваме, че публиката ще излезе от залата с усмивка и с усещането, че всичко е възможно.

– Миналата година беше на една сцена с Ед Шийрън. Какво ти донесе този звезден момент?
– Това беше сбъдната мечта. Да споделиш сцена с артист от такава величина е огромна отговорност и вдъхновение. Ед Шийрън е много земен човек – говорихме си зад кулисите и ме впечатли с човечността и естествеността си. Това преживяване ми показа, че големите артисти остават големи именно заради своята скромност. Много обичам музиката му. Той е един от най-добрите съвременни разказвачи на истории. “A team” е една от любимите ми негови песни.

– Ед Шийрън не крие, че преди да пробие е срещал много трудности и дори е бил уличен музикант. А кои бяха най-големите трудности, с които се сблъска ти в началото на твоята кариера?
– Началото винаги е трудно – без голям екип, с ограничени ресурси и много съмнения. Но с времето разбрах, че именно тези трудности изграждат характера и те подготвят за хубавите неща, които рядко идват даром.

– Как ти подейства случката с хората от екипа на Роби Уилямс, от които беше поискан подкуп? За щастие с Ед Шийрън не се случи същото…
– Честно казано, когато чух за случката, първата ми реакция беше разочарование и тъга, защото вярвам, че България има потенциал да бъде пример за добро посрещане на големи международни артисти. Такива абсурди хвърлят незаслужена сянка върху професионализма, с който промоутърите у нас работят. Време е да спрем да толерираме корупцията на всички нива.

– Имала си възможност да учиш в Англия, но избра България – защо?
– Избрах България, защото тук е моят дом. Вярвам, че можеш да правиш стойностна музика навсякъде, стига да имаш какво да кажеш. Никога не съм съжалявала – напротив, това ми даде мисия да допринасям за културната среда тук.

– Обичаш да пътуваш. Коя е предпочитаната ти дестинация?
– Обожавам Намибия и Африка изобщо – там природата е господарка, с която цивилизацията се съобразява. Хората са изключително топли и искрени. Там се убедих, че музиката е универсален език.

– Куба е любимо място на много музиканти. Теб лично какво те впечатли най-силно по време на пътешествието ти там?
– Куба е място, което не може да забравиш. От момента, в който стъпиш там, сякаш влизаш в друг свят – пълен с музика, цветове и живот. От всеки дом звучи мелодия, всеки човек сякаш носи ритъм в кръвта си. Има нещо магично в това да видиш хора, които, въпреки трудния си живот, намират начин да се усмихват и да танцуват. Първоначално си мислиш, че това е най-щастливото място на света. Но когато прекараш повече време там и започнеш да говориш с местните, усещаш и другата страна – тежестта на реалността. Много от хората живеят в крайна бедност. Спомням си един охранител в Хавана, който ни разказа, че работи за 10 долара на месец. Последната дреха, която си купил, била униформата, с която работи. Когато му оставихме наши дрехи, очите му се напълниха със сълзи. Тогава разбрах нещо много просто, но важно – че понякога хората, които имат най-малко, дават най-много. Куба ме научи, че щастието не е в това колко имаш, а в това какво виждаш в малките неща. И че музиката наистина може да бъде начин на оцеляване.

– Вълнуват ли те протестите срещу замърсяването в родния ти Велико Търново и кои други теми са ти близки?
– Разбира се. Семейството ми все още живее там, споменахме вече веднъж корупцията в иначе красивата ни страна, имам чувството, че всичките ни проблеми са функция на това. Иначе темата за опазването на природата винаги е била важна за мен. Участвам в кампании, свързани с екологията, защото вярвам, че това не е мода, а отговорност. Не мога да остана безразлична и към темите за образованието и културата – те са основата на всяко общество.

– Манията сред младите хора да са популярни и да имат повече лайкове вече добива застрашителни размери. Какво мислиш за тази тенденция?
– Живеем във време, в което вниманието е новата валута. И е страшно лесно да се изгубиш в тази надпревара за харесвания, гледания, последователи… Истината е, че социалните мрежи могат да бъдат прекрасен инструмент – дават ти възможност да се свързваш, да изразяваш себе си, да достигаш до хора, които иначе никога не би срещнал. Но в същото време могат да те накарат да се чувстваш празен, ако започнеш да измерваш собствената си стойност чрез тях. Когато постоянно виждаш “перфектни” животи, тела и лица, без дори да се замислиш, започваш да се сравняваш. А това е най-прекият път към нещастието. На пръв поглед всичко изглежда реално, но зад снимките често стои много грим, светлина, фотошоп и дори болка. Най-опасното е, че младите хора, които тепърва се търсят, изграждат себе си върху тази илюзия. Аз вярвам, че живият контакт не може да бъде заменен от нито един екран. Истинското щастие не идва от броя на сърчицата под снимката, а от това да си присъстващ в живота си – да гледаш хората в очите, да споделяш, да обичаш и да бъдеш обичан.

– Имаш много силна връзка с твоята майка Албена. Кои са най-важните уроци, които си научила от нея?
– Тя ме е научила на упоритост и силно чувство за справедливост. Показала ми е, че добротата не е слабост, а сила и че когато вярваш в хората и подхождаш с разбиране към тях, обикновено ти отвръщат със същото.

– Дуетът ти с Дара Екимова се казва “Всичко е било за добро”. Вярваш ли в това?
– Да, вярвам. Вярвам, че дори най-трудните предизвикателства идват, за да ни научат на нещо важно. С времето осъзнавам, че провалите и болката са най-прекия път към мъдростта и опита.

Михаела Филева притежава всички необходими съставки за един успешен артист – красива визия, музикален талант и професионални танцови умения. Тя започва да се занимава с музика още на 6 години, когато тръгва на уроци по пиано при Петя Кръстева, която по-късно става неин вокален педагог. Певицата завършва Природо-математическата гимназия в родния си град Велико Търново, а след това е приета на първо място в Музикалната Академия, в класа на Стефка Оникян. Звездата на Михаела изгрява преди 6 години, когато участва в музикалното риалити “X фактор” и е забелязана от нейния доскорошен музикален продуцент – Графа, който я кани в компанията си “Монте Мюзик”. Още с втората си песен – “Опасно близки”, която е с участието на Вензи, тя покорява класациите и сърцата на феновете. В продължение на три последователни години – 2014, 2015 и 2016 г., хитовата певица печели отличието “Най-добра изпълнителка” от наградите на “Бг радио”. През 2020 г., тя взима за четвърти път престижната статуетка. В продължение на няколко години Михаела е ментор в шоуто “Гласът на България”. През 2025-та певицата участва в шоуто “Като две капки вода” и остана на косъм от победата, която завоюва Вениамин, който беше част от нейния отбор в “Гласът”.

Автор: Светла Йорданова

trud.bg

Може също да харесате

Are you sure want to unlock this post?
Unlock left : 0
Are you sure want to cancel subscription?

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване. Ще приемем, че сте съгласни с това, но можете да се откажете, ако желаете. Приеми Прочети повече

-
00:00
00:00
Update Required Flash plugin
-
00:00
00:00