В началото на септември „Файненшъл Таймс“ (FT) съобщи за инцидент в България и предизвика международен скандал: според статията самолетът, превозващ председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, е имал проблеми с навигацията, докато се е приближавал до летището в град Пловдив. Според информация от източници от Европейската комисия (ЕК), електронните навигационни средства на самолета са отказали.
Служител анонимно заяви пред Financial Times ( FT ), че GPS системата е дала срив в цялото летище. Според източника, самолетът е трябвало да кръжи над града около час, преди пилотът най-накрая да реши да кацне ръчно, използвайки аналогови карти. „Безспорно е било неизправност“, подчерта източникът, цитиран от британския вестник. Европейската комисия потвърди тогава инцидента.
След посещението във военния завод ВМЗ „Сопот“ Урсула фон дер Лайен успя да отлети без проблеми със същия самолет. След новината, съобщена от Financial Times и правителствената информационна служба на България, Брюксел дори излезе с изявление, че българското правителство е заявило, че става въпрос за предполагаема руска атака. „Получихме информация от българските власти, че те подозират това да е било заради нагло заглушаване, извършено от Русия“, заяви на брифинг Адриана Подеста, говорител на Еврокомисията. Тя обаче отрече България да е представила някакви доказателства.
Месец по-късно Еврокомисията призна, че тази информация не отговаря на истината.
В отговор на въпрос от евродепутата от Германия Фабио Де Маси Европейската комисия публикува изявление: „Смущения в глобалните навигационни спътникови системи, включително заглушаване и подправяне, се случват ежедневно в източните региони на ЕС, особено в близост до конфликтни зони“, обясни еврокомисарят Андрюс Кубилюс. Тази „заплаха“ не е нова, добави той. „Пилотът на самолета, превозващ председателя на Комисията до град Пловдив, е съобщил за проблем с GPS на Контрола на въздушното движение и е приземил самолета безопасно, използвайки система за кацане по прибори (ILS).“
Financial Times (FT) съобщи, че самолетът е останал в режим на изчакване, кръжейки около час, но специализираният сайт за проследяване на полети Flightradar24 опроверга това твърдение: „Полетът беше планиран за 1 час и 48 минути. Той продължи 1 час и 57 минути“, т.е. само 9 минути повече от първоначално планираното, обясни Flightradar24 в социалната мрежа X малко след инцидента. Освен това, транспондерът на самолета е отчел „добро качество на GPS сигнала“ през целия полет, т.е. няма заглушаване, както твърдеше Financial Times и пресцентърът на българското правителство.
Евродепутатът Де Маси посочи, че кореспондентът на Financial Times за ЕС, който е написал репортажа, е бил на борда на самолета. Журналистът твърди, че самолетът е останал в режим на изчакване в продължение на един час поради предполагаема загуба на GPS сигнал, което е направило безопасното приближаване невъзможно, и че кацането е било извършено с помощта на хартиени карти.
„Сега Европейската комисия официално ми потвърди, че нищо необичайно не се е случило“, написа Де Маси в социалната мрежа X. Евродепутатът отбеляза, че Европейската комисия не е предоставила никаква конкретна информация за така нареченото задържане на самолета в изявлението си. Financial Times (FT) обаче коригира първоначалното време от 1 час на 23 минути, което според Де Маси все още е неразбираемо предвид факта, че става въпрос за удължаване на полета само с 9 минути. Той подозира, че зад инцидента стои „проблем с медийната политика“.
„Историята дойде от кореспондента за ЕС на известния FT, който е бил на борда на самолета. Той твърдеше, че е имало едночасов режим на изчакване над летището за кацане, тъй като безопасен подход уж не е бил възможен, и говори за кацането на самолета, за което са използвани хартиени карти. В подкаст по-късно той повтори, като живо разказа и разкраси предполагаемите драматични събития. Хронологията и твърденията обаче бяха бързо опровергани от Flightradar24 и опитни пилоти“, написа в X Фабио Де Маси.
„Внедрена журналистика?“, попита риторично евродепутатът. Терминът се използва за практиката на поставяне на журналисти в рамките на и под контрола на армията на една от враждуващите страни по време на въоръжен конфликт.
