Защо националистите в България си приличат като две капки вода? Гелеменов (ако го помните), Валери Симеонов, Волен Сидеров, Костадин Костадинов. На пръв поглед (слух) красноречиви. Увличат лумпенизираната част от обществото. После тръгват като петлета пред тази лумпенизирана тълпа навирили червени гребени ( не случайно гребените са червени. Червеното се вижда отдалече, а кукуригането наподобява бойна тръба от броненосеца "Потэомкин". Гелеменов нахлузи маскировъчни дрехи, Волен сложи бричове и поведе последователите към подземията на Клекшопите, Валери Симеонов нападна "Слънчака", Костадинов превзема местната власт. Вярно, Волен превземаше и самолети, но Костадинов е в началото на своето падение. И всички тези "Националисти" си приличат по едно – ИСТЕРИЗМА.
Апропо, ако пуснем техния предшественик по старите ленти ще видим същия блясък в очите, същия истеричен речетатив, същия манталитет. Разликата е, че там Национализмът бе в комплект със социализма, докато в нашия случай има повече показност и блясък в очите. Гелеменов и Волен обаче допълваха по някоя чаша блясъкотин, и им личеше, че не си баш вярват, докато Симеонов и Костадинов ни карат да си мислим, че си вярват. Всъщност да не забравим да включим и Красимир Каракачанов, който превзе буквално Северна Македония, забивайки българското знаме на чужда територия така, както Червената армия развя Съветското знаме над Райхстага – добре че след време Христо Явашев опакова този срам.
Но въпросът е в Национализмът в България. И най-вече националистите ни, които тръгват по една утъпкана пътека, която ги води към пропастта на забравата…
Христо Стоянов
https://hristostoianov.blogspot.com/
