В научните среди благодарение на изследвания на Валери Григоров (Метални накити от средновековна България (VII-XI в.), а и други изследователи, е добре известно, че стилизираната змийска глава е често използван елемент в старобългарското бижутерско изкуство в Средновековието.
А пък благодарение на трудове на Иван Христов (Тракийски накитни съкровища (ІХ-VІ в. пр. Хр.) от фонда на Националния исторически музей) е също известно, че дълго преди прословутата 681 г., при старото балканско население, наричано траки, змийската глава е популярен могив при украшенията.
Базирайки се на сведения на В. Проп, проф. д-р Иван Христов споменава, че "През ранножелязната епоха змията може има значение след смърта като въплъщение на душата." Това несъмнено е така. Змията олицетворява напусналите живота прадеди – това вярване съществува при траките, а и при нас техните наследници.
Ползващ сведения на свои колеги, проф. Евгений Теодоров пък споделя за това, че изображения на змии като закрилящ стопанин има и по предмети: представяни са по овчарски геги, тояги, хурки, бастуни и т.н. Добавено е и това, че на змията – стопанин, олицетворяваща мъртвите предци е било забранено да се прави зло, такива змии-стопани не са убивани (Древнотракийско наследство в българския фолклор).
Ако по отношение на народните вярвания (макар да са суеверие), а и материалната култура, ние намираме смайващи паралели между ранносредновековните българи, българите от ново време, а и древното балканско население – траките, то тук можем да говорим за поредното доказателство за местните балкански корени на нашия народ.
Представените изображения са от изложбата на дакийски съкровища в Дрентски Музей, град Асен. Няколко от златните гривни бяха откраднати в края на януари, ако някой притежава информация по въпроса – нека се свърже с органите на реда в Кралство Нидерландия! Дано нашите съседи и роднини от Румъния успеят да получат своето уникално наследство обратно!
Sparotok
