ПРОФЕСОРЪТ, КОЙТО ОТКАЗА ДА МЕ ИЗПИТВА
Срещнах го в НАТФИЗ през 1990 година. Професор Владимир Каракашев преподаваше руска литература.
Аз бях първи курс студент по театрална режисура и като всеки млад, наивен човек бях пълен със заблуди и предразсъдъци.
В онези години допусках грубата грешка да си изграждам предварително мнение за хората по онова, което съм чувал за тях. А за Каракашев бях чувал само лоши работи – комунистически цензор, маша на властта, спирал представления, забранявал пиеси…
Влязох в първата му лекция настроен враждебно – какъв е тоя цензор, дето сега ще ме учи на руска литература?
Първите му думи пред студентите бяха нещо като: „Вижте, аз нямам намерение да ви предъвквам банални анализи на произведенията на руските класици. Тия произведения ще си ги прочетете сами. Или няма да ги прочетете. Аз ще ви разкажа за живота на авторите. За причините да пишат такива неща. За мотивацията им. За копнежите им и разочарованията им. Защото там е ключът към произведенията им…“
И започна.
Няколко минути по-късно вече ..