ЗА КАКВО СА НИ ДУМИТЕ, КАТО НЯМАМЕ ВОДА ДА СИ УМИЕМ ОЧИТЕ?
Стотици хиляди българи нямат вода. В Плевен стачкуват. По-скоро – не стачкуват, а се събират пред Кметството и хвърлят пластмасови бутилки по вратата на Плевенското кметство.
В Черни Осъм, където би трябвало да се построи язовир, от който Плевен и Ловеч да пият вода, също стачкуват – щяла да им се развали природата и екологията.
Природата, и тя стачкува – първо не праща дъжд с месеци, после ни дави.
Представям си – само умствено, разбира се – как хората от Плевен отиват на пътя под Черни Осъм и го блокират. И не дават на черноосъмци ни да излизат, ни да влизат. Защото черноосъмци, като се движат по пътищата извън своето населено място, разбиват същите тези пътища, и затова не трябва да ходят никъде, а да си стоят само в Черни Осъм.
Написах всичко това и разбирам, че написаното няма никакъв смисъл, че нито една от думите ми няма да се превърне в капка вода, че нито една от думите ми няма да може да изкопае и един сантиметър пръст, да помести едно камъче, да раздвижи нечия съвес..