От „глас на народа“, се превърнаха в глухи и неми придворни шутове. Те са символ на капитулация, на страх, на жалка политическа проституция
Балабанов и Йорданов – жалките глашатаи на Слави, които продадоха душата си за трибунка и заплата
Станислав Балабанов и Тошко Йорданов – две имена, които днес звучат не като символ на промяна, а като перфектна илюстрация на политическо падение. Лъскави говорители на „Има такъв народ“, а в действителност – мълчаливи, уплашени слуги, които не смеят да си поемат дъх, без да получат одобрение от Учиндолския диктатор.
Някога те крещяха за морал, за справедливост, за борба с мафията. Днес крият очите си, когато минат край протестиращи. Станаха смешни – евтини герои от нискобюджетна сапунка, пусната в ефира на Народното събрание. От „глас на народа“, се превърнаха в глухи и неми придворни шутове.
Балабанов, самопровъзгласил се за „от улицата“, сега не смее да стъпи на нея. Превърна се в страхливец с депутатска карта, който единствено размахва пръст по телевизията. Йорданов – арогантен, нагъл и жалък, вече не си служи с факти, а..