Либералният посткомунистически свят може да е всякакъв, но не е задушаващ словото, какъвто беше тоталитарният социализъм
И днес свободата на словото не е абсолютна, пък и не съм сигурен дали трябва да бъде
Либералният посткомунистически свят може да е всякакъв, но не е задушаващ словото, какъвто беше тоталитарният социализъм. Още не беше слегнал прахът от падането на Берлинската стена, когато едни граждани бяха убедени, че ще станат милионери в зелено още на другата сутрин, но други казахме, че каквито и мизерии да ни чакат, свободата на словото е достатъчна, за да кажем, че си е заслужавало.
Разбира се, това може да каже човек, който има нещо общо със словото. Който няма – не го интересува. Той е първият, който ще се съгласи на сделката “лична свобода срещу сигурност и някаква материална обезпеченост”. И никак няма да е прав, защото “в началото бе Словото” и който отнеме неговата свобода, отнема свободата на всичко останало.
При комунизма дори Езоповият език не..