Обожавам лицемерието на розовите талибани.
Не за друго, а защото то ще им изяде главите, без да се налага противниците им да си мръднат пръста.
В Румъния отменят законни президентски избори (кандидат с над 2 милиона гласа), защото резултатът не им харесва – „Ура! Това е демокрацията! И ние ще анулираме избори, ако Ганя спечели!“
В София отстраняват районен кмет (избран с 9 хиляди гласа) – „Позор! Терор! Потъпкват волята на народа! Избиват ни!“
Те самите режат паметници, събарят бюстове, къртят павета, носят ковчези, палят слама, хвърлят пиратки, умряла риба и червена боя – „Герои! Опълченци! Родолюбци!“
Някой друг плисне два таса червена боя – „Свине! Орки! Копейки! Къде е полицията да ги смаже?!“
Въобще, в плиткия неолиберален мозък, нещата са пределно прости – когато те вандалстват, това е свещена революция, когато други вандалстват, това е погром срещу демокрацията. За толкова години нищо не се е променило в кухите комсомолски тикви. И да, хората го усещат ясно. И няма да им го простят.
Ирини Зикидис