Cветовни и местни управници и техните „говорители“ си противоречат ежедневно, измислят си и често нямат срам в думите си. Окриляват се един от друг. Наричат свободата робство, истината лъжа…

Наскоро, по време на едно от обученията ми с мениджъри от голяма европейска компания (обучението беше посветено на кризисната комуникация) ме попитаха:
„На фона на вълната от лъжи и липсата на желание на някои от хората да търсят аргументи, за това което чуват, какъв е шансът ни да бъдем чути от публиката с истината и фактите, които споделяме?

Всъщност не рядко получавам подобни въпроси от хора, които си дават сметка за силно отровената информационна среда по света и у нас.

Да, световни и местни управници и техните „говорители“ си противоречат ежедневно, измислят си и често нямат срам в думите си. Окриляват се един от друг. Наричат свободата робство, истината лъжа…

И сякаш честните думи нямат шанс, особено в контраст и на фона на онова другото.

Но вярвам, че автентичното и искрено изрязяване и говорене е все по-нужно.

Особено на фона на силния обстрел с невежество и безчовечност – и от изток, и от запад.

Анна Цолова

Related posts

„Хосписите“ във Варна не осигурявали лекарски грижи, но имали договор с погребална агенция

Марк Рюте: Мир в Украйна представлява риск за НАТО

МАМАРЦЍ И КЪЩИТЕ НА УЖАСИТЕ

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване. Ще приемем, че сте съгласни с това, но можете да се откажете, ако желаете. Прочети повече