НА ЗАДНАТА СЕДАЛКА
Първенците ни пак се изсулиха – винаги се изсулват от важното, винаги са загрижени за всичко друго, но не и за Народа – и няма да се смилят, поне да престанат да му доставят единствено лъжи.
Цяла война мина – три години, кудкудякаха за какво ли не, но не и за най-важното – защо започна и как свършва тя. Кланяха се на измамници, но не и на Истината.
Състраданието също бе прегазено – някои тукашни идиоти, без изобщо да се колебаят, оскверниха и това най-велико човешко качество с мътните си пристрастия. Още по-скверно беше, че го парцелираха – парцелираха състраданието! – толкова за тези, нищо за онези, макар че и едните и другите са еднакво жертви на Злото, съчинено прецизно от Властелините.
Деляха на порции състраданието, възкачваха го от един пиедестал на друг, местеха го от един гроб в друг – и накрая го захвърлиха в някакъв трап в презряното място, отредено за самоубийци – макар че самите те го бяха затрили. И така, в края на краищат..