Годините минават, но спомените от училище си остават завинаги. А когато става въпрос за Киро, те са не просто спомени, а цели легенди. В квартала дори се шегуват, че ако Киро беше книга, щеше да е „учебник за посредствени ученици“.
„Киро беше уникален в своята посредственост,“ разказва бивш съученик. „Помня, веднъж учителката го попита какво е сказуемо, а той каза, че това е нещо като вкусен сандвич. Целият клас избухна в смях, но тогава осъзнахме, че Киро наистина „мисли“ по свой, много оригинален начин.“
Киро обаче не се предаваше лесно. По време на контролни той винаги имаше една и съща стратегия: гледаше през прозореца и се надяваше отговорите сами да му „дойдат“. „Е, те никога не идваха, но пък Киро вярваше в магията на случайността,“ разказва неговият приятел Иван.
Най-забавният момент бил, когато Киро трябвало да напише есе на тема „Моята любима книга“. Той написал: „Моята любима книга е го..