„ГОСДПОЖА БАПТИСТА“ МОЖЕШЕ ДА СЕ КАЗВА ЧЕКОВ
Гледах филма „Госпожа Баптиста“ с Изабел Юпер и не издържах. Трябваше да пиша. Не мога да остана с писалката в джоба, когато сенарият е почети моя. Не буквално, но съвпада.
„Изнасилената “ от един градинар красива, но малолетна госпожица, за малко не се самоубива поради срама който причинява на семейството си.
Моята „Изабел Юпер“ ме покани на рожден ден. Тя живееше с родителите си – италиански емигранти, в едно северно предградие на Париж. Беше ранен след обяд когато си купих билет на гарата Сен Лазар и се качих на първият възможен влак. Пристигнахме бързо. Може би малко повече от половин час. Това беше първото ми пътуване с влак във Франция. Всички слизат и аз слизам. Не чета нито табелите, нито обръщам внимание на човешкия поток. Тръгвам към перона по „траверсите“ между коловозите, така както съм го правил десетки пъти на гарата в Лом. В България нямаше подлези в гарите. Двама железничари с фуражки и ленти на ръкавите нахлетяха върху мен и поискаха билета ми. Показах им го. Те обач..