НЕГОВИЯТ ПАМЕТНИК
Идеята за този паметник ще предизвика възражения, съпротива и най-вече недоумение – що за номер е това, защо изобщо трябва да се прави Негов паметник, никъде по света няма такова чудо, в нито една страна, даже там, където хората са искрено признателни на Миналото – защото само то е безсмъртно, макар понякога и да е безутешно, какъвто е очевидно нашият случай.
Какви и чии комплекси ще се избиват по този начин, какво ще искаме да кажем с този паметник и на кого ще го кажем – на себе си ли?
Той, разбира се, го заслужава, заслужава и сто паметника, никой няма да оспори този факт. При всичките му страдания това е най-малкото, което му се полага. И, все пак, не е ли прекалено да му издигаме паметник, какво ще си помисли светът за нас? Още повече, че Той все още е тук – колкото и да не му обръщаме никакво внимание. Особено тогава, когато Той се нуждае само от една ласкава думица – от нищо повече, но ние и за това не се сещаме. Удобно ни е да си въобразяваме, че..