Коментар

Опитват се да ни оглупят по всевъзможни начини.
Народният театър „Иван Вазов“ обяви, че в навечерието на 24 май билетите за представленията му ще струват 5 и 10 евро. Това трябвало да подскаже, че там, в светинята на българското театрално изкуство, вече са приобщени към европейските ценности и постижения. Всъщност, няма да плащате с евро, а с левчета – съответно 9,78 и 19,56 лева!
Е, този кьорфишек заслужава най-предно място в инфантилната дандания около приемането ни в еврозоната.
Вместо това, можеха да ни кажат, че си остават приобщени към славните постижения на Първия ни театър, към бляскавото му минало, ако то все още има някакво значение – дори билетите им все още да се предлагат срещу обречените левчета, а предаността им към западните ценности да се потвърждава от авантюрите с Малкович. Впрочем, така и не чухме сериозен дебат за работата му върху пиесата на Шоу. И тогава данданията и скандалът бяха достатъчни, за да си въобразим, че вече сме приобщени к..

Поръчката на МВР за рекламни материали и икони може да е пълна простотия – засега няма ясна информация за какво е, което си е техен фал. Обаче аз имам един съществен въпрос – за проблемите с фонда за пътна безопасност се знае отдавна.
Друго, което се знае отдавна е, че от този фонд се плащат често рекламни материали – шапки, брошури. Досега не съм видял да става скандал за това, а със сигурност е имало скандални поръчки.
Обаче веднъж като са включени икони – край! Защо? Само на мен ли ми се струва, че щом при други казуси няма проблем, а за иконите има, значи е просто пещерна омраза към християнството? Аз не съм някой велик защитник на вярата, нито съм някой вярващ в защитата на МВР – въпросът ми е изцяло към селективното вдигане на скандали от едни хора, които сякаш се активизират всеки път, когато има нещо общо с християнството.
Струва ми се, че това с дълбоката омраза към християнството е новият опит на едни фанатици да вкарат културната война у нас насила както беше с ЛГБТ – де фа..

Митата са средство за държавна политика – вътрешна и външна. Има смисъл, за да се защити примерно родно производство. Или да се насърчи производство.
Да вдигаш мита, когато не произвеждаш съответната стока /в случая азотни торове/, означава, че действието е политическо, а не икономическо.
А икономиката, глупаци, е по-важна от психопатиите ви. Защото, когато европейските граждани обеднеят и огладнеят, никакви реклами, лозунги, снимки и крясъци няма да ви спасят!
Елена Гунчева-Гривова

Когато написал стиховете на „Върви, народе възродени“ в Русе и ги изпратил на списание „Мисъл“ през 1892 година, Стоян Михайловски вече си е бил спечелил образа на „гръмовержеца“ и „мрачният изобличител“ на българската душа.
Поет, журналист, юрист и народен представител, той е обичал България истински и точно заради това е бъркал в раните на българската душа в моменти, когато думите му не са се харесвали на всички. За него, буквите и езика са били горчиво лекарство, от което обществото се нуждае, за да върви напред, към мечтаната светла бъднина, до която само грамотният и добър човек може да те отведе.
Въпреки че ни завещава този химн преди повече от 130 години, Михайловски ни завещава и още много наблюдения, които днес звучат болезнено точно.
В творчеството си той пише стихотворения, басни и юридически трудове, анализира философията и религията. Но тъй като днес говорим за културата и грамотността, ще обърна внимание на една негова теори..

Решението на МВР да се обяви конкурс и да бъдат закупени 30 000 (да, трийсет хиляди) икони за борба с катастрофите по пътя е истинска подигравка с православието и религията.
В действителност – ако вземем предвид държавата и нейното управление – подобен „търг“ е естествено продължение на „идеята“ в училище да се учи религия. Тук искам да отбележа, че лично аз нямам нищо против учениците да изучават вероучение, но съм категорично против сътворената „програма“ до момента.
Накратко: както ще учим децата на религия, така и чрез поръчани на едро икони ще пазим шосетата от катастрофи.
Преди години един кмет беше сътворил подобна идиотшина: ръсеше някакъв пътен участък със захар, за да нямало катастрофи на него.
Това, което е истинки тревофно, е отношението на институциите – били те образователни или милиционерски – към религията. Тя не работи така, тя не може просто да бъде „ползвана при нужда“.
Религията преди всичко е правила. Може би тяхното спазване от всеки един български гражданин ..

Не зная за вас, но ми е обидно, много обидно. Повтаря се на всеки национален празник. Уви, вече отравя и най-красивият – 24 май. Мисля си, че е цяло щастие, че не отидох да оцелявам и да се продавам в София, а си останах в моя царствен град Пловдив.
Ето, вчера, например. Бях на шествието, десетки хиляди хора, деца, щастливи лица, градската управа направила празника откъм организация човешки, хем с ред, хем интимен, хем пак по някакъв начин само пловдивски и възрожденски.
И това до мига, докато се активира цялата машина на посредствеността. Някакъв невидим център започва да натиска клавишите и по централните екрани и медии изкачат обичайните българомразци. Как пък в едно от тия лица не видях високо чело, красиви очи, красива лицева симетрия, духовно излъчване. Измъчени хора. От празни амбиции, главно в литературата, скрили се зад академични титли и провалили завинаги тилата професор, лукави литературни кариеристи, действащи в глутница, и скрили се зад организации и административни..

Вчера, на двайсет и четвърти май, пътувахме от Момчилград за София. Предната вечер седяхме до бъчви, пиехме вино, говорехме си и аз четях стихове. Скулпторът художник Емил Пенчев правеше рисунки на случващото се около нас и в нас.
На поетична вечер сме се събрали, а поезията сякаш се свива и сякаш около нея се стягат обръчите на ежедневието – на тежкото ни ежедневие. Добре, че беше виното. Четем стихове, пием вино, а творецът Емил Пенчев ми казва:
-Пиши за ежедневните неща, за ежедневните проблеми…
Той, творецът, иска да пиша за ежедневието.
Не е толкова важна вече поезията. Макар че винаги е била лична, поезията сега се разпилява и крие под дърво и шума, а отгоре остава онова, което аз не разпознавам като поезия.
Толкова много съм обичал този празник – Двайсет и четвърти май, че вчера ме беше яд на мене си – сигурно нещо ми става, сигурно съм повреден, изхабен, износен, но празникът, особено както беше показан в София, ми се стори претупан, мероприятиен и помрачен, както казаха по ед..

В САЩ излезе книгата ORIGINAL SIN написана от журналистите Jake Tappor и Alex Thomson, която обвинява политическия американски елит в прикриване на болесното състояние на бившият президент Джо Байдън.
Като доказателство те изброяват многобройните грешки допуснати пред вички видове публика, както в САЩ така и по време на пътуванията му в чужбина. Байдън не си спомняше имената на сътрудниците и редовно бъркаше държавите за които говореше. Така през март 2022г. той каза, че танковете на Путин могат да стигнат до Киев, но руският президент няма никога да спечели сърцата на иранския народ! В една реч Байдън сбърка Макрон с Митеран. На среща на G7 в Англия през юни 2021г. американският президент сподели с журналисти, че е провел полезен разговор с Хелмут Кол, а Кол беше починал преди 4 години. Много пъти Байдън се обръщаше към хора, които вече не бяха между живите. На конгрес на републиканската партия през 2022г. той попита къде е депутатката Жаки Валорски? Той беше пропуснал, че депутатката..

Попаднах на клип за Бойко Борисов, кога и как ще се кандидатира през годините за президент и как накрая няма да се кандидатира.
И знаете ли на какво ми заприлича?
На самовлюбена, дърта ромска врачка.
А като се замислих малко повече ми заприлича на стара, изнурена камила, тичаща след кервана.
Обича да се хвали, но пред очите му са тези от Посолството, които пишат неблагоприятни грами за него, дърпайки му поводите и размахвайки му пръст,а след петдневно висене там едва му разрешиха да стане депутат.
Те го пуснаха под навеса, а той пита за спалнята.
Хубава работа, ама истински нашенска, банкянска.
Енчо Иванов

Дрънкането на оръжие,(което дори нямат б.а.),съчетано с биенето тъпаните на войната и подкрепата за бандеровските банди в Брюксел,Лондон,Париж и Берлин,подхранва неонацисткото усещане,а политическата коректност е форма на езиковия им фашизъм.
ЕС наложи санкции на двама германци за „руска пропаганда“.Като част от новия пакет антируски санкции от Брюксел,дори граждани на държави-членки на ЕС могат да бъдат подложени на репресии,написа Berliner Zeitung.
Не обвинявайте руснаците,че в Европа десните са във възход.Обвинявайте „Европейският щит на демокрацията“,който вече се нарича Цензура.
Дали все още имаме Евросъюз,а не Еврорайх?
Днес наблюдаваме перверзна симбиоза на демократичен либерализъм с фашизъм:
Пост демократичната структура насочи дискриминационната си цензура директно към собствените си граждани- двама германци, живеещи извън ЕС: блогърката Алина Лип и писателя Томас Репер.
Спорно е кой,дали Лондон или Брюксел е първенец в безобразията и дивотиите.
Реквиемът за Стара..